Читать «Тайният орден» онлайн - страница 25
Брад Тор
— Кой казва, че не съм — отвърна Харват.
За миг Карлтън се подвоуми дали го будалка или не. Реши да не мисли за това и тръгна към рецепцията.
Харват беше възхитен от интериора на сградата. Впечатляващ, дори и за стандартите на Вашингтон. С полирания мрамор и модерната интерпретация на американската класика, ако зданието трябваше да бъде секващ дъха храм на парите, то архитектите бяха постигнали целта си.
След като съобщи имената им на жената зад бюрото, Карлтън се върна при Харват.
— Идвал ли си някога тук? — попита Старецът.
— Не — поклати глава Харват. — Бил съм в Департамента по финансите и в почти всички други правителствени сгради в града, но не и тук.
— Тази не е правителствена.
— Какво имаш предвид?
— Федералният резерв е частна организация. Избрали са наименованието
— Аз пък винаги съм мислил…
Стареца му направи знак да замълчи, защото от другия край на фоайето се зададе някой.
— Ето господина, с когото имаме среща.
Човекът беше в края на четирийсетте, с къса сивееща около слепоочията коса и изпъкнал гърбав нос. Носеше добре скроен сив костюм, с вратовръзка в приглушени цветове и снежнобяла кърпичка в горния джоб на сакото. Обувките му блестяха като огледало.
— Добро утро — поздрави той, като приближи и протегна ръка. — Аз съм Мънро Луис. — Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист и говореше с едва доловим акцент на потомък на заселниците на Нова Англия.
Харват и Карлтън се ръкуваха с него.
— Благодаря, че се отзовахте така бързо — каза той. Погледна Харват и додаде: — Особено вие. Надявам се, че самолетът е бил удобен.
— Повече от удобен. Благодаря — отвърна Харват. Застанал по-близо сега, той установи, че мъжът е претърпял лека козметична хирургическа интервенция — ботокс или някакъв лифтинг, опънал кожата на лицето му. Харват не беше привърженик на козметичната хирургия за мъже. Някои се задоволяваха с малко, но имаше и такива, които не знаеха кога да спрат, и лицата им накрая изглеждаха така, сякаш са видели повече ножове, отколкото скарата в японските ресторанти „Бенихана“.
Луис бе придружен от трима яки охранители в тъмни костюми. Харват забеляза поне още двама във фоайето с въртящи се като на винт глави, които запечатваха всеки човек и всяко движение в подобното на пещера помещение.
— Конферентната зала ни чака — каза Луис. — Да се качим.
Карлтън кимна и човекът на федералния резерв ги поведе нагоре. По пътя разказваше за различни моменти от историята на Резерва, запечатани на снимки по стените, с две думи — водеше любезен разговор. Познаваше организацията добре, защото беше работил тук повече от две десетилетия. Пътят му във федералния резерв беше започнал с цитат от Карл Маркс, на който беше попаднал като ученик в гимназията:
Мънро Луис беше срамежливо слабовато момче от скромно потекло и с големи амбиции. Не беше от тези, които стават капитани на футболния отбор или повеждат мъже в бой. Такива умения не притежаваше. Силата му не беше в мускулите или в характера, а в неговия ум.
