Читать «Тайният орден» онлайн - страница 24
Брад Тор
Колкото и неприятно да ѝ беше, налагаше се да признае, че в думите на Дъркин има много логика.
— Да приемем, че си прав. Че те са излезли да продават услугите си като изпълнители на частни поръчки. Какво ще навреди да се огледаме дискретно, да съберем информация по случая и да я предадем на йорданците?
— Лидия — с нотка на съчувствие, но и все още наставнически отбеляза Дъркин, — искам да помогна. Вярвай ми. Но ти говориш за частни лица, граждани на САЩ. Знаеш мнението на директора по тези въпроси. Не можем да ги разследваме без сериозна обосновка.
— Значи отказваш?
Мъжът кимна.
— Да, отказвам. Съжалявам.
— Аз също. — Райън се изправи и тръгна към вратата.
— Кажи на Насири, че предприемаш действия. Междувременно нека да видим дали нашите хора ще осуетят „заговора“, който той е разкрил.
— А ако не успеят?
— Тогава да се надяваме, че той ще направи каквото трябва и ще сте начисто.
— Направо затаявам дъх.
— Човек не знае — подхвърли Дъркин. — Може да те изненада.
Райън понечи да затвори вратата зад себе си, но се спря и запита:
— Защо не освободиха и мен, когато уволниха другите от екипа?
— Ти как мислиш, защо?
Тя сви рамене.
— Аз определено наруших своя дял от правилата точно така, както и те.
— Така беше сформирана групата. Очакваше се да прекрачите границата, за да постигнете резултат.
— Но защо задържаха мен, а другите не?
— Защото, за разлика от тях, ти не беше помолила за назначението. Сложиха те там като бавачка. Знаехме, че ще се наложи да нарушиш някои правила, но знаехме и на какво държиш.
—
— Какво казваш?
— Имали са специално отношение към мен, различно от това към другите? Затова ли мислеше, че можеш да постъпиш с мен по този начин?
— Не — отвърна той, клатейки глава. — Беше глупаво от моя страна. Ти си тук, защото и ЦРУ, и аз ценим таланта ти. Това е всичко. Не позволявай на Нафи да ти мъти главата. Твърде умна си, за да те манипулира така.
Изречено от друг, щеше да прозвучи като комплимент. Но тя запази професионалното си държание.
— Благодаря.
— Моля. А сега тръгвай.
Щом тя излезе от кабинета му и вратата се затвори плътно зад нея, Дъркин вдигна телефона на „чистата линия“ и набра цифрите. Когато отсреща отвърна мъжки глас, служителят на ЦРУ каза:
— Имаме проблем. И то голям.
9. глава
Охраната в управлението на Федералния резерв беше като охраната на всички правителствени сгради в столицата на страната. Мъже в униформи с пистолети на коланите патрулираха при входовете, както и на контролни пунктове вътре.
Харват и Карлтън бяха помолени да минат през металния детектор, преди да получат разрешение да отидат до рецепцията в обзаведената с плюшени мебели чакалня.
— Трябваше да те предупредя, но се радвам, че не си взел оръжие — рече Старецът.
