Читать «Тайният орден» онлайн - страница 167

Този път Кордеро сложи ръка на рамото му.

— Остави на мен — каза тя.

Харват поклати глава.

— Мен той може и да не ме застреля, но ако всичко това е вярно, теб ще те гръмнесъс сигурност. Ще го свърша аз, затова се махни от пътя ми.

Тя отмести стола изпод топката на бравата, щракна лампата и зачака.Нищо.После направи нещо, за което Харват не се беше сетил. Легна по корем и надникна между първата и втората стълба. После освети с фенерчето си отдалечените ъгли.

Удовлетворена се изправи и слезе да огледа мазето. След две минути се върна в кухнята.

— Нищо — каза тя. — Няма нищо. Всичко трябва да е ставало в онзи склад.

— Обзалагам се, че той ги е предупредил да разчистят всичко, преди да ударим ние.

Кордеро премълча. Все още ѝ беше трудно да обхване с разсъдъка си всичко. Чувстваше се виновна и нелоялна, още повече че се бе съгласила да придружи Харват и да нахлуят в дома на партньора ѝ.

— Защо не погледнем какво още има тук? — каза той, връщайки се към дневната, кътче от която беше обзаведено с писалище и изглежда, служеше за домашен офис на Сал.

Оказа се педантичен. Имаше документи и разписки за какво ли не, но нищо, което да го обвърже с незаконни дела. Макар да се беше надявал напразно, че тук може да открие нещо, Харват не се изненада. От детективите се очакваше да бъдат достатъчно умни, за да не оставят след себе си следи, които директно биха ги свързали с престъплението.

Харват включи компютъра и зачака да зареди. Най-сетне екранът го поздрави с въпрос за паролата.

— Опитай REDSOXFAN7 — обади се Кордеро зад него. — Само с главни букви. Без интервали. Това е паролата, която използва в службата.

Харват въведе паролата и получи достъп.

— Получи се — каза той.

— Сигурна съм, че след толкова години и той знае моята.

— Каква е тя?

— Не е твоя работа — отговори Кордеро.

— Само с главни букви. Без интервали — повтори Харват опитвайки се да изтегли историята на последните търсения на Сал Сабатини в интернет. Тук нямаше нищо. Всичко бе заличено. В историята на електронната поща също нямаше нищо, макар да се съмняваше, че Сал ще води тайната си кореспонденция по този начин. Трябва да са го научили на нещо по-добро.

Харват разгледа текстовите документи и папките на айтюнс. Всички бяха много банални и скучни, чак до защитния екран на десктопа. Сал май беше избрал фабрично зададения по подразбиране екран, което му се стори странно, защото Харват не познаваше човек, който да не си е поиграл малко, за да опита да го претвори в нещо по-лично.

Отивайки в настройките, той отвори папката, съдържаща примерни снимки за десктопа. Видя обичайния набор пейзажни фотоси. След това кликна на папката със защитния екран и тогава я видя.

Кордеро разглеждаше някакви книги на Сал в другия край на дневната.

— Искаш ли да видиш това? — попита Сал. — Разпознаваш ли тази млада дама?

Имаше поредица снимки на жена готически тип, позираща около надгробните камъни в Гренъри Беринг Граунд.