Читать «Тайният орден» онлайн - страница 165

— Какво изражение?

— Накрая, когато спомена какво е станало при експлозията и останалото — как съм те повалил на земята. Не трябваше да ѝ го казваш.

Кордеро се засмя.

— Не се самоласкай. Не съм ѝ казала.

— Какво?

— Попита ме къде си израснал. Казах ѝ: Южна Каролина. А тя реши, че приличаш на сърфист. Отвърнах ѝ, че това е невъзможно.

— Защо да е невъзможно?

— Защото изобщо не си се научил да плуваш.

Играеше си с него и той не само нямаше нищо против, но дори му харесваше.

— Наблизо има ресторант, който работи до късно — добави тя. — Можем да изпием по едно и да хапнем там.

— А Марко?

— Майка ми ще остане с него. Хайде, побързай да вземеш душ. Изгладнях.

В банята за гости на Кордеро „гостът“ завари самобръсначки, вода за дезинфекциране на устата, гребени и всичко, което би му потрябвало. След като набързо взе душ и се избръсна, той излезе и видя, че тя е оставила на леглото дрехи, както беше обещала. Повечето от тях му бяха почти по мярка.

След като се облече, закачи кобура си на колана, провери оръжието и едва тогава сложи сакото. Погледна се в огледалото на банята. Мислеше, че пистолетът ще личи под дрехата, но не се виждаше. С две думи, беше се справила много добре.

Харват прехвърли съдържанието на джобовете си в дрехите, които носеше сега, излезе от стаята и тръгна към предната част на апартамента.

Проведе любезен разговор с майката на домакинята, докато Дара се появи от стаята си, обута в джинси, ботуши и блуза, която много ѝ отиваше. Косата ѝ беше опъната в конска опашка и имаше лек грим с червило в цвят, който насочваше вниманието към привлекателните ѝ плътни устни.

— Стават ти всичките — отбеляза тя. — Добре изглеждаш.

— Благодаря. Ти — също.

— Готови ли сме да тръгваме?

— А прегръдката за сина ти?

— Гушнах го, докато ти се къпеше, но искам да го целуна за довиждане. Защо не дойдеш с мен?

— Разбира се.

Харват я последва по коридора край стаята за гости до малко помещение, отделено от основната спалня. С огромните плюшени мечета, окачените на тавана самолети и светлите сини стени, това беше идеалната стая за момче. Заспало в леглото на колела и заобиколено с прегради, за да не падне, лежеше чудесно малко момченце.

Марко бе със сламеноруса коса, но с мургава кожа като майка си. Имаше бузи, които сигурно бяха често пощипвани. Изглеждаше толкова спокоен, толкова далеч от това, което се беше случило тази вечер в света навън. Така и трябваше да бъде. Харват веднага беше силно привлечен от хлапето. Беше по-сладък от снимката, която му беше показала Кордеро.

Когато тя влезе, за да целуне сина си, очите на Харват пробягаха по полиците над леглото на момчето. Видя много книги за деца, куп плюшени животни, няколко колички „Фишър Прайс“ и нещо, което накара сърцето му да изстине.

Кордеро тутакси схвана промяната в изражението му.

— Какво има? — попита тя. — Какво не е наред?

Харват се наведе през леглото и грабна предмета от етажерката.

— Откъде си взела това?

— Това е просто самолет. Защо?

— Лара, откъде е? — настоя той, протягайки към пистолета другата си ръка.

— Подарък е от Сал. Какво има?