Читать «Тайният орден» онлайн - страница 164

— Имам дрехи, които мисля, че ще ти станат — отговори му тя. — Ако не смяташ, че е малко необичайно.

— Изобщо не го намирам за необичайно.

Във всеки друг момент Харват би обърнал поканата ѝ в шега, че му предлага да облече нейните дрехи, но знаеше, че не го кани да направи това. В момента тя бе невероятно уязвима и той се отнесе с подобаващо уважение към нея.

Потънали в мълчание, се движеха по бостънските улици. Нямаше много за казване. Не и след случилото се току-що.

Аналогията беше глупава, но докато се приближаваха все по-близо до дома ѝ, Кордеро приличаше на рицар, който постепенно се освобождава от снаряжението си. Сякаш чуваше как доспехите трополят по асфалта и остават зад колата.

С падането на всеки къс, тя омекваше и Харват видя друга нейна страна, нещо, което не бе успял да съзре, докато пиеха виното на вечеря. Ченгето, което не искаше да взема затворници, беше секси, но жената в него беше още по-привлекателна. Сякаш се превръщаше в напълно различен човек. И ставаше точно това. Преобразяваше се в майка, дъщеря и съвсем обикновен човек. Трансформацията беше завладяваща. Дълбочина, която той не бе осъзнавал никога в жените, които беше познавал по-рано.

Пристигнаха в дома ѝ и той паркира колата ѝ в гаража. Беше красива сграда с три апартамента, построена от тежки каменни блокове.

— Цялата ли е твоя? — попита той.

— Цялата — кимна Кордеро — Давам под наем само партерния етаж, аз и Марко сме на втория, а горе живеят родителите ми.

— Кой е с Марко сега?

— Предполагам, майка ми. Татко сигурно си е легнал вече.

Пътьом тя провери пощата и поведе Харват към втория етаж. Веднага след входната врата имаше малък сейф за оръжие. Тя прибра в него основното и резервното си оръжие заедно с белезниците, значката и документите си.

— До леглото си не държиш нищо май? — попита той.

— Държа, разбира се — отвърна следователката. — Но не и този пистолет. Прищракването на дванайсеткалибровия звучи много по-застрашително от един глок.

Харват се засмя. Харесваше му тази жена, и то много. Кордеро се усмихна и го поведе към дневната, където майка ѝ гледаше телевизия.

Тя ги представи на английски език, а после продължи за малко с майка си на португалски. Харват нямаше представа за какво говорят, но по изражението на възрастната жена съдеше, че дъщеря ѝ описва накратко какво се е случило. Кордеро изглеждаше от тези, които ще се опитат да спестят на майка си ненужните тревоги, и сигурно бе пропуснала много от събитията. Накрая и двете жени погледнаха Харват и майката му се стори впечатлена. Така и не можа да определи защо. Предположи, че Кордеро ѝ е казала как я е съборил на земята и се е хвърлил отгоре ѝ, за да я защити от взрива.

Следователката го поведе по коридора до стаята за гости.

— Банята е зад тази врата — каза тя. — Има чисти кърпи. Можеш да ползваш всичко, което ти е необходимо. Ще донеса дрехи и ще ги оставя на леглото.

— Благодаря — каза Харват.

— Моля — отвърна тя, задържайки се до вратата.

— Видях изражението на лицето на майка ти — усмихна се той отново.