Читать «Тайният орден» онлайн - страница 141

— Да се надяваме, че ще успеят да я опазят.

— А освен полицията?

— Имената и снимките на Бетси Мичъл и Джонатан Ренър ще тръгнат в новините по местните телевизионни канали заедно с номера на ФБР — едно осемстотин, за информация. Имената и снимките ще влязат и в местните вестници.

— По-добре късно, отколкото никога — промърмори Стареца.

— С цялата армия от патрулиращи полицаи, всички детективи и с помощта на гражданите, които си отварят очите, може да извадим късмет.

— Дано имаме резултат.

— Аз също се надявам — сподели Харват. — Ще се поизмия и след малко слизам долу, за да отида в полицейското управление. Има ли още нещо?

— Да. Клиентът иска да говори с теб.

— Мънро Луис? За какво?

— Иска да почерпи информация от източника.

— Нали ви казах всичко?

— Знам, но макар току-що да говори с ФБР, иска да чуе и теб. Поиска номера на твоя клетъчен телефон, но му обещах да му го дам, след като говоря с теб. Не бъди прекалено подробен — само фактите. Разбра ли ме?

— Да, сър.

53. глава

Обаждането от Мънро Луис се оказа конферентен разговор с него и Уилям Джейкъбсън.

Луис държеше да чуе общи впечатления за развоя на случая и защо не са стигнали до някакви следи, но Джейкъбсън го въртя на шиш, докато не научи и най-малките подробности. Искаха да са готови за медийния вихър, който знаеха, че всеки миг ще ги помете.

Най-сетне Луис примирено попита:

— Засега няма искания за откуп, нали?

— Не — отговори Харват. — И не мисля, че ще има. Не и докато инициаторът не се изплаши от публичността.

Луис познаваше Резерва по-добре от всички други. Беше се издигнал до този пост, посвещавайки живота си на тази организация. Нямаше семейство, нямаше и някой достатъчно близък, за да държи на него. Човек можеше да го открие там и денем, и нощем, та дори в уикендите. Знаеше, че за мнозина той е студен и затворен в себе си човек. Винаги когато се опитваше да бъде по-дружелюбен, отстрани изглеждаше някак неестествено. Председателят Сойър беше първият, който се заинтересува по-сериозно от него. Беше станал негов ментор и инициатор на издигането му до поста, който заемаше сега. Бе доверил много тайни на Луис и внезапната му смърт предизвика силен шок. Наложи се Луис да хване бързо юздите не само заради Резерва, но и заради собствената си кариера. Нищо от това не беше лесно и пътят, който бяха поели, бе осеян с рисковани стъпки.

— Според вас има ли шанс тези хора да се стреснат? — попита Джейкъбсън. — След всичко, което извършиха?

— Не зная.

— Какви са шансовете според вас да бъдат заловени?

— Ако трябва да съм честен — започна Харват, знаейки чудесно, че Стареца ще го убие за това, което се кани да каже, — не мисля, че шансовете са много големи. Освен ако не направим някакъв пробив. Това е, на което разчиташ в подобни ситуации.

— Прав сте — съгласи се Луис. — Трябва да продължаваме да вярваме. Ще направим всичко възможно за разрешаването на тази криза.

— Доколкото знаем, последните двама са все още живи.