Читать «Тайният орден» онлайн - страница 12

Санчес хвърли поглед назад.

— Дано капитанът да е с удобни обувки, защото пътят от паркинга до водата няма да е къс.

— Кой казва, че ще спираме на паркинга? — попита Харват и насочи колата към пристана с максимална скорост.

— Не говориш сериозно, нали? — понечи да попита Санчес, но думите бяха заглушени от избухналата канонада, която отнесе задния им калник.

Докато мерцедесът пердашеше напред и изпод колелата хвърчаха настрани кашони и сандъци, Санчес отговаряше на огъня на тежковъоръжените сомалийци от брега. Включи радиотелефона си.

— Стрелец. Стрелец. Тук Маркер. Множество въоръжени мършави. Тръгвайте. Имаме нужда от вас. Край.

— Разбрано, Маркер. Стрелец приближава на три часа от вас.

И преди връзката да прекъсне, Санчес и Харват забелязаха, че катерът с екипа на Стрелец на борда се движи почти успоредно с тях във водата, а картечницата на носа бе насочена към тълпата на брега.

Без да намалява скоростта, Харват приближи до сомалийската лодка за провизии и почти в движение скочи на кея. Прикри се и докато насочваше автомата, даде знак на Санчес да изведе капитана на танкера от колата и да се насочат към лодката.

Щом човекът беше вече на борда, Санчес се върна с парцал, напоен с някакъв химикал. Напъха го в резервоара на мерцедеса и щракна запалката си пред онази част, която остана да виси отвън.

— Да изчезваме! — извика той на Харват.

Откачиха въжето, придържащо лодката за кея, и скочиха вътре. Щом видя, че Харват и Санчес са в лодката и се отдалечават от пристана, Пили я насочи към изхода на пристанището. Екипът на Стрелец ги следваше непосредствено.

Последното, което видяха, бяха няколкото оцелели пирати, които напразно стреляха в тяхна посока. Единият дори подгъна коляно и с опрян на рамото гранатомет се прицели в отдалечаващата се лодка. Точно в този момент мерцедесът експлодира, отнасяйки кея и всичко по него.

4. глава

След като оставиха капитан Велопулос да заеме отново поста си и изслушаха докладите на екипажа, Харват и хората му скриха оръжието си и напуснаха „Сиена Стар“ около четирийсет и пет минути преди служителите на Интерпол да се качат на борда недалеч от пристанището на Момбаса.

Посрещна ги доста уродлив митнически служител, повикан от Стареца. Човекът подпечата паспортите им и им посочи транспортната кола, която ги очакваше, за да ги отведе до летището.

Единственото отклонение от плана им за изтегляне бе, че наместо да пътува с хората си с редовен полет, Харват се връщаше с частен самолет, който вече го очакваше. Карлтън отказа да му даде обяснения въпреки кодирания сателитен телефон, по който разговаряха. Стана ясно само, че се нуждае от Харват незабавно.

Познаваха се от достатъчно дълго и Харват знаеше, че е излишно да задава повече въпроси. Стареца бе истинска легенда в света на шпионажа. След трийсет години в ЦРУ, преди да се пенсионира, той бе успял да създаде Центъра за борба с тероризма и да организира свой частен бизнес. Щом беше казал, че Харват му трябва веднага, това наистина значеше незабавно.