Читать «Тайният орден» онлайн - страница 137
Брад Тор
— Помагам при сключване на договори с мини.
— Точно така, спомних си — щракна с пръсти Уайс. — Тя сигурно се гордее много с теб. Вие двамата нямате друго семейство. Ако разбере с какво действително се занимаваш, ще бъде съсипана, нали? Ще е изключително разочарована не само от теб, но и от себе си, затова че е позволила да стигнеш дотам. Мислиш ли, че ще си чудовище в нейните очи, Самюъл?
Лицето на мъжа, залепил гръб в подпорната греда, пламна отново. Личеше, че е ядосан.
— Моля ви, доктор Уайс, престанете да намесвате сестра ми. Тя няма нищо общо с това тук.
— Грешиш, Самюъл. Има много общо, ако не и всичко. Отгледала те е. Лъгала е, за да те прикрива. Знае на какво си способен. Знае също така, че не позволи да те подложат на лечението, което отдавна, много отдавна трябваше да започнеш. Да не мислиш, че си е въобразявала, че ще се подобриш? Скрила е толкова много твои деяния, че като нищо ще бъде сметната за съучастник. Да не искаш да отровиш шансовете ѝ за щастие, Самюъл? За нормален живот? И дали премълчаването на невъобразимите ти постъпки не доведе до нейния мозъчен удар?
Мъжът се наведе напред, всяка фибра на жилавото му мускулесто тяло се опъна и металните гривни на белезниците се врязаха в китките му.
— Ако не спрете, доктор Уайс… — заплашително започна той, но не довърши.
— Какво ще стане, Самюъл, ако не спра? Ще ме пратиш в
В очите на човека проблесна зла искра. Беше напълно друг сега, завладян от гняв. В съзнанието му се разгаряше битка и той започваше да губи контрол. Уайс прочете всичко това в изражението му, видя го в стегнатите мускули, в напиращото желание да се хвърли напред.
— Страшно ще я заболи, ако разбере с какво се занимаваш, не съм ли прав?
Самюъл заби поглед в земята.
— Харесва ли ти или не, тя е част от това уравнение. И тази част зависи от теб.
Когато тялото на мъжа се отпусна и сълзи потекоха по лицето му, Уайс сложи длан върху рамото му, за да го успокои.
— Всичко ще се нареди — кротко заговори той, давайки си сметка, че от тук нататък ще измъкне необходимата информация от убиеца, когото всички познаваха като Агнето, човек с дълбоко разстроено съзнание, много сериозно болен, на име Самюъл, за когото да запази поне искрица достойнство в изтерзаната си душа беше от жизнено значение.
51. глава
Очертаваше се дълъг ден и Харват нямаше намерение да се налива с полицейското кафе, ето защо Кордеро го заведе в кафене „Витория“ на Хановер Стрийт. Беше сред първите кафенета в Бостън, прочули се с истинското си италианско кафе, но поради ранния час не беше още отворено. Все пак се виждаха признаци на раздвижване вътре и Кордеро го увери, че няма да си тръгнат с празни ръце. Тя почука на стъклената витрина с ключа на колата и успя да привлече вниманието на възрастния мъж, който се движеше в дъното на помещението.
