Читать «Тайният орден» онлайн - страница 136

50. глава

— Съжалявам, ако са ти убивали, Самюъл — извини се Уайс, докато махаше наушниците, след което се настани на стол срещу него. Беше спокоен и говореше едва ли не утешително.

— Не бяха толкова неудобни, доктор Уайс, но все пак благодаря, че го казахте.

— Познаваш ли този господин и жената с него? — посочи докторът другите двама.

— Да, докторе, това са госпожица Лидия Райън и господин Робърт Макгий. И двамата работят за Централното разузнавателно управление.

— Както и ти, прав ли съм?

— Не, сър.

— Моля?

— Не работя за Централното разузнавателно управление.

Уайс го изгледа мълчаливо и зададе въпроса си по друг начин:

— Работиш за една програма в сянка, създадена от Централното разузнавателно управление, което им дава възможност да отрекат, че си техен служител, ако бъдеш заловен.

— Точно така.

— Самюъл, даваш ли си сметка за положението, в което си в момента?

— Задържан съм от вас, доктор Уайс, бивш служител на ЦРУ, също както и госпожица Райън, и от настоящия служител на ЦРУ господин Макгий.

— Нали разбираш, че всичко, което ще се случи по-нататък, до голяма степен зависи от това доколко ще ни съдействаш?

— Аз вече съдействам.

— Моля те, кажи ми как разбра, че това са госпожица Райън и господин Макгий? — върна се на предишния си въпрос Уайс.

— И двамата са цели, които ми бе възложено да елиминирам.

— Кой ти го възложи?

Мъжът мълчеше.

— Самюъл? — настойчиво се обади Уайс. — Въпросът е конкретен и очаквам конкретен отговор.

Мъжът продължаваше да мълчи.

— Самюъл, положението е много сериозно и далеч надхвърля рамките на елиминирането на твои колеги или дори идването ти в моя дом с подобна цел.

Нищо.

Най-неочаквано плешивият се размърда тревожно.

— На кого звъните, докторе?

— Знаеш на кого.

— Искрено ви съветвам да спрете.Веднага.

— Съжалявам, Самюъл, не зависи от мен.

— Спри! — изкрещя плешивият, но в мига в който изпусна нервите си, се овладя. — Моля ви, прекъснете връзката, доктор Уайс.

Уайс остави телефона до себе си.

— Сестра ти още не знае, прав ли съм?

Лицето на Самюъл пламна, макар да не стана ясно дали от гняв, или от срам.

— Самюъл е отгледан от по-възрастната си сестра, която се е грижила изцяло за него — обърна се Уайс към Райън и Макгий. — Постарала се е за моралното му и духовно развитие. Много пъти е търсила обяснение и дори е прикривала някои от антисоциалните му постъпки, докато вече станало невъзможно. Двамата със Самюъл се запознахме скоро след като постъпих в Управлението. Прав ли съм, Самюъл?

— Да, докторе.

— След време обаче поискаха да напуснеш моята програма и да се включиш в друга, нали така?

— Да.

— Беше с много интересно и приятно название. Спомняш ли си как се казваше?

Самюъл стисна отново устни.

Уайс се направи, че се мъчи да си спомни.

— Сетих се! — престори се той на зарадван. — „Клуб на плувците“. Така я нарекоха. Настояха да се включиш. Сестра ти обаче не е и чувала за нея.

Мълчание.

— Пожертвала е толкова много, за да те отгледа, за да те предпази. Загърбила е всякаква надежда за свой личен живот. Живее с мисълта, че от теб е излязъл един успял човек. Сега, когато тя е с мозъчен удар, ти се грижиш за нея. Какво си ѝ казал, че работиш? Нещо скучно, но пък изисква много да пътуваш?