Читать «Тайният орден» онлайн - страница 11

Пред тях имаше два коридора, Харват се канеше да предложи да тръгнат по десния, когато двама мършави мъже надникнаха от стаята в дъното на левия. Санчес и Харват стреляха мигновено.

Надяваха се това да е стаята, в която е затворен капитанът на „Сиена Стар“, и се отправиха бързо натам.

Санчес посегна към бравата и изчака Харват да кимне в знак, че е готов, след което завъртя металната топка.

Вътре завариха последния сомалийски пират и още двама души — гърка капитан и кенийския механик, който ги беше довел в селото. Сателитният телефон, който Харват му беше дал, лежеше в скута на Муками, а сомалиецът притискаше до слепоочието му дулото на автомат „Калашников“.

Преди Харват да успее да извика поне „Чакай“, да го призове за спокойствие или дори да стреля, пиратът натисна спусъка и въздухът наоколо се изпълни с червеникава мъгла, стената и леглото отзад се оплискаха с кръв и ситни кости, с парченца от мозъка на Муками.

Тялото на механика едва бе докоснало пода, а Харват вече бе изпразнил пълнителя на своя автомат в сомалиеца.

— Мамка му! — процеди тюленът. — Мамка му!

Санчес мълчеше. Нямаше и какво да каже. Извърна лице към коридора навън, за да се увери, че никой не ги застрашава вече.

Харват се мъчеше да овладее гнева си. Пристъпи напред и извади радиотелефона си. Скоро се съвзе и се обърна към гръцкия капитан.

— Капитан Велопулос, тук сме, за да ви отведем на танкера. Моля ви да стоите близо до нас и да правите всичко, което ви кажа. Разбрахте ли ме?

Човекът кимна и след като намериха ключовете за колата на Муками, Санчес и Харват го изведоха на двора.

Докато Санчес излезе на улицата, за да огледа обстановката извън оградата, Харват се свърза с екипа на Стрелеца, за да даде описание на мерцедеса, с който ще пътуват, къде ще чакат на пристанището и приблизителния час, в който се надяват да са там.

— Разбрано, Викинг — гласеше отговорът. — Ще се видим на кея след две минути. Край.

Накараха капитана да легне на пода при задната седалка, а двамата морски тюлени седнаха отпред.

Не бяха изминали и една пресечка, когато забелязаха как към нощното небе се издигат пламъците на горящите лодки в пристанището.

— Няма много да се зарадват, като ни видят — подхвърли Санчес.

Все още разстроен от смъртта на кениеца, Харват натисна педала на газта.

— Дяволите да ги вземат!

Санчес кимна и включи радиотелефона си.

— Стрелец, говори Маркер. Ще бъдем на място след шейсет секунди. Край.

— Разбрано, Маркер. Не забравяйте, че пристанът е фрашкан с мършави. Край.

— Разбрано. Бъдете там. Край.

— Ще бъдем. Не бери грижа. Край.

— Готов ли си? — вдигна очи към спътника си Санчес.

— Само гледай. — Харват стисна по-здраво волана.

Мерцедесът профуча с вой по тясната главна улица и навлезе в пристанището. Хора тичаха във всички посоки наоколо и Харват натискаше непрестанно клаксона, за да ги предупреди за приближаването си и да ги разкара от пътя си. Този на пръв поглед хуманен жест привлече вниманието на пиратите, събрани на плажа, стреснати от пламъците, обхванали плавателните им съдове.