Читать «Тайният орден» онлайн - страница 110

Вирджиния

Райън и Макгий купиха малко продукти и още някакви дрехи и се върнаха в дома на Бренда Дъркин. Свариха си кафе, направиха и сандвичи и се настаниха в трапезарията ѝ в организирания от тях самите оперативен център.

Името на всеки член от бившия екип за дестабилизация на Райън беше написано на листче с размери осем на дванайсет сантиметра, залепено на стената. Под тях добавиха на базата на онова, което Райън си спомняше за участниците, физическо описание, подготовка, ниво на опитност, адреси, семеен статус, деца и слабости, за да определят потенциалните точки за натиск. Целта беше да получат цялостна картина на екипа и едва тогава да набележат цел.

Директорът на общинската банка Стивънсън бе оказал неоценима помощ с подробната информация, която им бе осигурил — кредитна история, тегления, сведения за банковите карти. Двама от екипа дори бяха прехвърлили плащането на кредитите си в банката на Стивънсън. Този, от когото Райън най-много се интересуваше, се бе оказал много по-предпазлив от останалите, финансово той почти не присъстваше и се бе оказал достатъчно предвидлив да прехвърля суми в други сметки, така че успешно изпираше парите си. Дори някой да проникнеше в базите данни на банката, щеше да загуби страшно много време, докато проследи данните и разбере къде живее.

Райън нямаше нищо против. Рано или късно щяха да стигнат до Том Къшинг, шефа на екипа. Така или иначе, в момента не вървяха по следите на водача на глутницата. Целяха да набележат някоя от по-дребните риби.

За Райън важното бе, че бяха направили сериозна стъпка напред. Екипът не беше разформирован, просто беше скрит на още по-дълбока сянка. Въпросът, с който вече не искаше да се занимава, но продължаваше да стои неразрешен, беше защо отстраниха точно нея. Защо не я запазиха с останалите. Винаги си беше мислила, че е много подходяща дори когато действаше като тяхна будна съвест.

Това ли беше причината?Затова ли я освободиха? Толкова непоклатим ли беше нейният морал? Истината бе, че когато постъпи в екипа, тя наистина беше много твърда, но потапяйки се в дълбоките води и след като сама се увери колко много неща са заложени на карта, колко безмилостни са враговете на страната ѝ, тя бързо се включи в играта.

Нищо чудно включването ѝ да беше само маскировка. Някой от седмия етаж бе разчитал на Фил Дъркин и той я беше включил, за да изглежда поне, че се опитва да вкара нещата в правилния път.Кой, по дяволите, знае кое и истина и кое измислица, когато стане дума за ЦРУ?

Тя изтика въпроса в дъното на съзнанието си. Това си беше заешка дупка без изход. Далеч по-важни неща изискваха вниманието ѝ сега.

Екипът на програма „Затъмнение“ продължаваше съществуването си и се финансираше от ЦРУ. Съществена част от мозайката сега се бе подредила. Следващият въпрос, чийто отговор чакаше решението си, бе какво планираха да извършат. Дали работеха за дестабилизацията на ислямските държави, за да бъдат правителствата им заменени с други? Ако беше така, Йордания фигурираше ли в списъка им? Ако беше така, колко напреднали бяха и кой още освен членовете на „Мюсюлманско братство“, снимани в Кипър, беше забъркан? Нафи щеше да иска всички подробности. Убедена беше в това.