Читать «Черепният трон» онлайн - страница 7

Сега много от тези пътища бяха затворени. Каквото и да се беше случило, Ахман нямаше да се върне скоро или нямаше да се върне изобщо. Мисълта за това я изпълни с вледеняващ страх и накара вътрешностите ѝ да се свият.

Останалите затаиха дъх в очакване на думите ѝ и Иневера знаеше, че съдбата на народа ѝ зависи от това. Тя си спомни думите на заровете отпреди толкова много години:

Избавителят не се ражда. Той се създава.

Ако Ахман не се върнеше при нея, тя щеше да създаде друг.

Иневера погледна към неизброимите съдби, които очакваха нейната любов, и си избра една. Единствената, която щеше да ѝ позволи да запази властта си, докато не бъде открит подходящият наследник.

— Избавителят е преминал отвъд — каза най-после тя. — Последвал е демона до самата бездна.

— Значи, пар’чинът наистина е демон — каза Ашан.

Заровете не казваха нищо такова, но Иневера кимна.

— Така изглежда.

Гаред се изплю на земята.

— Ти каза „Избавителят“. Не каза „Шар’Дама Ка“.

Дамаджият се обърна към него и го изгледа по същия начин, по който човек поглежда насекомо, чудейки се дали си струва да го смачка.

— Те са едно и също.

Този път се изплю Уонда.

— Как ли пък не.

Джаян пристъпи напред, като сви ръката си в юмрук, за да я удари, но Рена Танер скочи между двамата. Защитите по кожата ѝ пламнаха и дори импулсивният най-голям син на Иневера предпочете да не я предизвиква. Нямаше да му е от полза да бъде пребит от жена пред очите на мъжете, които трябваше да убеди да му позволят да се възкачи на трона.

Джаян се обърна към майка си.

— А Копието? — попита настоятелно той.

— Изгубено — отвърна Иневера. — Ще бъде открито отново, щом Еверам го пожелае, но не и преди това.

— Значи, просто трябва да се откажем? — попита Асъм. — Да изоставим баща ни на съдбата му?

— Разбира се, че не. — Иневера се обърна към Шанджат. — Намери следата и тръгни по нея. Не пропускай нито една огъната тревичка и нито едно разместено камъче. Не се връщай без Избавителя или сигурни новини за съдбата му, дори това да ти отнеме хиляда години.

— Да, дамаджа.

Шанджат удари с юмрук гърдите си.

Иневера се обърна към Шанвах.

— Върви с баща си. Подчинявай му се и го защитавай при пътешествието му. Неговата цел е и твоя цел.

Младата жена се поклони мълчаливо. Ашия стисна рамото ѝ и погледите им се срещнаха, след което бащата и дъщерята потеглиха.

Лийша се обърна към Уонда.

— Ти също огледай, но до час се върни.

Уонда се ухили, демонстрирайки самоувереност, която изпълни Иневера със завист.

— Нямам намерение да го търся, докато ми побелеят косите. Избавителят идва и си отива, но ще видиш, че ще се върне.

Миг по-късно тя също изчезна.

— И аз отивам — рече Рена, но Лийша я улови за ръката.

Жената я изгледа с гневен поглед. Лийша бързо пусна ръката ѝ, но не отстъпи.

— Остани за миг, моля те.

Дори северняците се страхуват от пар’чина и жена му, отбеляза Иневера, като съхрани информацията в съзнанието си, докато двете жени се отдръпнаха встрани, за да поговорят насаме.

— Ашан, ела с мен — каза тя, като погледна към дамаджия.

Двамата се отдалечиха от останалите, които продължаваха да стоят зашеметени.