Читать «Черепният трон» онлайн - страница 9

Лийша усети как лицето ѝ изстива, но не можеше да позволи на мълчанието си да потвърди подозренията на Рена. Гласът ѝ се снижи до рязък шепот:

— Кой ти каза тази глупост?

— Ти — отвърна Рена. — Мога да чуя пърхането на пеперудени крила в царевично поле. Арлен също го може. И двамата чухме какво каза на Джардир. Ти носиш детето му и се каниш да прехвърлиш вината върху графа.

Това си беше чистата истина. Абсурдният план на майка ѝ, който Лийша толкова глупаво бе приела да осъществи. Едва ли измамата щеше да просъществува след раждането на детето, но поне щеше да разполага със седем месеца, за да се подготви — или да избяга и да се скрие — преди красиянците да дойдат да ѝ го отнемат.

— Това е още по-добра причина да разбера какво се е случило с Ахман — каза тя, мразейки умоляващата нотка, която се беше промъкнала в гласа ѝ.

— Ня’ам представа — отвърна Рена. — Вместо да си губиш времето тук, трябваше да го използваш за търсене.

Лийша кимна, признавайки се за победена.

— Моля те, не казвай на Тамос — рече тя. — Когато му дойде времето, аз ще му кажа, честна дума. Но не сега, не и когато половината красиянска армия е само на няколко мили от тук.

Рена изсумтя.

— Не си проста. Всъщност как билкарка като теб успя да забременее? Дори тъпият Танер знаеше да си го вади преди това.

Лийша наведе очи, неспособна да издържи напрегнатия поглед на Рена.

— И аз се питам същото. — Тя сви рамене. — Историята е пълна с хора, чиито родители са били по-умни от тях.

— Не те питам за историята — рече Рена. — Питам защо най-умната жена в Хралупата има цепеница вместо мозък. Никой ли не ти е казвал как се правят бебетата?

Лийша оголи зъби. Жената беше права, но нямаше право да я съди.

— Щом ти не ми казваш тайните си, не виждам защо аз трябва да ти доверявам моите. — Тя замахна с ръка към долината. — Върви. Преструвай се, че търсиш Арлен, докато не те изгубим от поглед, а после се срещни с него. Няма да те спирам.

Рена се усмихна.

— Все едно можеш.

Фигурата ѝ се разми и изчезна.

„Защо ѝ позволих да се държи така с мен“, зачуди се Лийша, но пръстите ѝ се плъзнаха към корема ѝ.

Защото беше права.

Лийша се беше напила с коузи първия път когато целуна Ахман. Не беше планирала да ляга с него в онзи следобед, но не се и възпротиви, когато той я взе. Глупаво бе предположила, че той няма да се изпразни в нея преди сватбата, но красиянците смятаха, че е грях мъжът да хаби семето си. Беше почувствала как той ускори движенията си и започна да пъхти и можеше да се отдръпне от него. Но част от нея също го искаше. Да почувства пулсирането и топлината в себе си, да приеме риска. Тръпката я доведе до собствената ѝ кулминация.

Онази нощ бе възнамерявала да си свари чай от пом, но вместо това беше отвлечена от пазачите на Иневера и завърши нощта, биейки се рамо до рамо с дамаджата срещу мисловния демон. На следващия ден изпи двойна доза, както и всеки път след това, когато си лягаха заедно, но както обичаше да казва учителката ѝ Бруна, „понякога каквото и да правиш, силното дете намира начин да оцелее“.