Читать «Черепният трон» онлайн - страница 5

Беше извикала силно, когато Ахман прободе Арлен с Копието на Каджи — може би единственото оръжие на света, което можеше да му навреди. В онзи момент силите в двубоя се промениха и за пръв път гневът, който изпитваше към Ахман, заплаши да се превърне в омраза.

Но след като Арлен предпочете да се хвърли заедно със съперника си от скалата, вместо да изгуби, стомахът ѝ се сви в мига, в който Ахман изчезна от погледа ѝ. Детето в корема ѝ още не беше навършило осем седмици, но тя можеше да се закълне, че когато баща му падна в тъмната пропаст, то я изрита.

Силата на Арлен беше нараснала многократно през годината след първата им среща. Понякога ѝ се струваше, че няма нищо, което той да не може да направи, и дори самата тя се чудеше дали все пак Арлен не е Избавителят. Той можеше да се разтвори във въздуха и да се защити от сблъсъка. Ахман не можеше.

Но дори Арлен имаше своите ограничения, а Ахман ги беше подложил на изпитание по начини, които никой не бе очаквал. Лийша си спомняше ясно падането само няколко седмици по-рано, при което Арлен се беше размазал върху калдъръма в Хралупата и черепът му се беше пукнал като сварено яйце, чукнато в масата.

Само ако Рена не се беше втурнала след тях. Жената знаеше нещо за плановете на Арлен. Повече, отколкото разкриваше.

Групата реши да потегли в обратна посока много преди да стигне подножието на планината, като избягна прохода, който бе наблюдаван от скаути и от двете армии. Войната може и да беше неизбежна, но никой не искаше да я започне още тази нощ.

Планинските пътеки криволичеха и се разделяха. Неведнъж се налагаше Иневера да се съветва със заровете за избора на пътека; коленичеше на земята и ги разклащаше в ръката си, докато останалите чакаха нетърпеливо. Лийша копнееше да научи какво вижда жената в мешаницата от символи, но знаеше достатъчно, за да няма и най-малко съмнение в истинската сила на предсказанията.

Малко преди зазоряване откриха първия знак на Шанджат. Иневера ускори ход и останалите я последваха; препускаха по пътеката, докато хоризонтът не започна да се обагря в розово.

Разположените в подножието на планината наблюдатели не ги бяха забелязали, но телохранителките на Иневера, Ашия и Шанвах, се бяха изкатерили незабелязано по склона и сега се присъединиха мълчаливо към тях. Зеленоземският принц ги изгледа, но щом видя, че са жени, поклати презрително глава.

Най-после откриха Рена и Шанджат, които ги чакаха, разменяйки си изпълнени с подозрение погледи. Шанджат бързо излезе напред, застана пред Иневера и се поклони, удряйки се с юмрук в гърдите.

— Следите свършват тук, дамаджа.

Всички слязоха от конете и последваха боеца до една вдлъбнатина с човешки размери; изровената пръст и потрошената скала подсказваха за силен удар. Земята бе опръскана с кръв и се виждаха отпечатъци от стъпки, както и следи от борба.