Читать «Ответен удар» онлайн - страница 93

- Всичко по реда си - отговори тя. - Нека видя ребрата ти.

Харват дръпна ризата си, за да открие синината с големината на бейзболна топка, която се беше образувала от лявата страна на гръдния му кош.

- Усещаш ли болка като от счупване? - попита тя, като посегна към натъртеното място.

- Чакай малко - хвана ръката и Харват. Ти си доктор по палеопаталогия, а не по медицина.

- За твое сведение навремето карах линейка, за да си платя таксата за следването, и съм работила като медицинска сестра по време на няколко археологически експедиции през летните ваканции.

- Виж ти, какъв късмет - каза Харват, когато пръстите на Джилиън се плъзнаха по кожата му. - Има ли живи сред пациентите ти?

- Много смешно - отвърна Джилиън и натисна една видимо болезнена част от синината. - Това място изглежда чувствително.

Харват мъчително си пое въздух, а тя продължи:

- Знаеш ли, всичко това можеше да се избегне, ако не беше загубил контрол.

- Това ли стана според теб? Загубих контрол?

- И преди съм го виждала - каза тя, проверявайки за счупени кости. - Типична мъжка реакция. Ти си като чук - проблемите, които срещаш в живота си, не са нищо повече от пирони.

- Тогава си го набий в главата, госпожо, не ми трябва помощта ви - каза Харват, като стана от леглото и отново облече ризата си. Дори да имаше едно-две пукнати ребра, Джилиън Алкът нямаше как да разбере това само с опипване, а и не би могла да му помогне. Щеше да се наложи да заздравяват сами.

- Седни - заповяда му Джилиън. - Още не съм приключила с прегледа.

- Ако искаш да видиш повече - отвърна той, отправяйки се към минибара, за да вземе една малка бутилка водка ,,Московская”, - първо ще трябва да почерпиш с вечеря и да ми кажеш, че ме обичаш.

Джилиън се усмихна.

- Нямах това предвид.

- Знам какво имаше предвид - каза той и си наля водка в чашата, след което се огледа за лед. - Да се върнем към Ханибал.

Джилиън пликчето с лед от леглото и му го подхвърли. Харват го развърза, извади две кубчета и ги пусна в чашата си.

- Целият съм в слух.

- Нямам какво да разкажа повече. Както каза Ванеса, онова, което ни е известно за Ханибал, е почерпено от малкото римски исторически документи. Знае се, че е бил надарен с изключителен ум и не се е спирал пред нищо, за да постигне целите си. Нямало е друг като него.

- Наздраве по този случай - вдигна тост Харват и отпи от водката, за да притъпи болката в ребрата си. После остави чашата на нощното шкафче и попита: - Възможно ли е Ханибал да е имал контакти с Индия?

- Нагръдниците са красноречиво доказателство за това. Няма съмнение, че става дума за усойниците от вида Azemips feae.

- А как се вписва изображението на вълка?

- Вълците са били смятани за много жестоки и свирепи животни. Освен това те били символи на Рим. Ханибал може да се е опитвал да си присвои част от римската символика, за да въздейства на враговете си.

- Възможно е - каза Харват, макар да му се струваше, че тази теория е далеч от истината.