Читать «Ответен удар» онлайн - страница 94

- Предполагаме - продължи Алкът, - че самото оръжие трябва да е било най-ужасяващото в неговия арсенал. Ето защо на нагръдниците са били изобразявани Azemips feae. Той със сигурност е искал всеки, особено войниците, да не забравят нито за миг какво пренасят.

- Искаш да кажеш, че изображенията на отровни змии по нагръдниците са били използвани не само за да всяват страх у врага, но и да окуражават настъпващата армия?

- Именно - потвърди Алкът. - След като планът със змиите е бил оповестен, флотата на Ханибал се е изпълнила с увереност, че няма как да изгубят битката, дори ако се изправят срещу по-силен неприятел.

Харват поразмисли върху чутото, като се опитваше да свърже всичко в една картина.

- Да предположим, че Ханибал се е добрал до някое копие на ,,Артхашастра”.

- Което за онова време е било равносилно на подвиг. Смятало се е, че тази книга носи могъщество и се съмнявам, че са я раздавали под път и над път, особено на народи, които биха могли да се окажат потенциални врагове.

- Ще заложа на това, че Ханибал я е притежавал. Бил е доста находчив човек и дали е купил „Артхашастра”, или я е откраднал, няма значение. Нека просто предположим, че се е сдобил с нейно копие.

- Добре.

- После е намерил някой, който да му я преведе. Може дори да е взел със себе си някой предприемчив индийски учен или войник, за да му помогне да я разучи. Може да е пращал свои хора в Индия, за да му донесат необходимите змии, тъй като Azemips feae не са били разпространени в гръко-римския свят. След това е използвал хора от племето псили, които да се справят със змиите и да извлекат отровата им.

- Много е възможно - съгласи се Джилиън. - Но Ванеса спомена, че е прегледала цялата „Арташастра“ и не е открила рецепта, която да покрива всички симптоми, установени в Асалаам.

- Зная - каза Харват. - Ами ако картагенците са използвали „Артхашастра“ само като основа, на която да стъпят? Ако са създали някакъв хибрид на Azemips feae? Или са извършили дуплициране и са се сдобили с болест, която никой дотогава е виждал?

- И това е възможно - отвърна Джилиън и се замисли. - Но какво ни дава това? Нямаме никаква представа откъде са се появили артефактите, камо ли кой ги е предоставил на „Сотбис”. Нищо, освен съдебна заповед или официална правителствена молба не би могло да накара аукционната къща да отвори отново вратите си за нас.

- Какво би си помислила, ако ти кажа, че не е нужно буквално да отваря вратите си за нас? - попита Харват, докато отново поставяше плика с леда върху синината си.

Не беше нужно да е гений, за да разбере намека на Харват. Джилиън усещаше, че той не е от хората, които се предават лесно.

- Извадихме голям късмет, че веднъж вече излязохме оттам, без да ни арестуват - подхвърли тя. - Не мисля, че имаме някакъв шанс, ако пробваме пак. Особено като се има предвид, че обмисляш влизане с взлом.

Харват се усмихна.

Беше го преценила съвсем вярно. Той определено беше чук.

- Мисля, че грешиш за днешната случка - каза Харват. - Нямаше как да ни арестуват. Дейвидсън не може да е сигурна, че предметите не са придобити незаконно, освен това се пази от медиен скандал.