Читать «Ответен удар» онлайн - страница 95

- Дори да е така, как предлагаш да проникнем вътре? При тази охрана е почти невъзможно.

- С магия - отново се усмихна Харват.

- С каква магия?

- Ще преминем през стените.

Глава 31

Джилиън слезе във фоайето на хотел „Гар дю Норд“, облечена в дрехите втора употреба, които Харват беше изпратил в стаята и по-рано същата вечер. Не беше сигурна дали не беше уцелил размера ѝ, или нарочно беше купил черното поло и черните джинси толкова тесни, че да прилепват към тялото ѝ. Каквато и да беше причината, с износеното черно кожено яке тя се чувстваше като истинска парижанка. Топлите дрехи я зарадваха, защото отново беше нахлул студен фронт и натежалият от дъждовни капки нощен въздух пронизваше.

Точно в полунощ Харват се появи във фоайето и ѝ даде знак да го последва. На улицата той я поведе бързо през дъжда към един миниван без прозорци отзад. Беше оставил двигателя да работи и беше надул свистящият радиатор докрай, но вътре все още беше студено.

- Стават ли ти дрехите? - попита той, щом потеглиха.

- Много странно - отвърна Джилиън. - Ботите ми пасват идеално, но останалото леко ми стяга.

Харват ѝ хвърли бегъл поглед, преди да свие надясно към булевард „Мажента“, и каза:

- Не, всичко ти е съвсем по мярка.

Джилиън трябваше да се досети. Щом някой би могъл да определи с точност размера на обувките ѝ само след два дни, прекарани с нея, едва ли би сбъркал с останалото.

- Откъде ги взе?

Гумите на минивана разплискваха вода, докато се придвижваха на юг из локвите.

- От един битпазар.

- А колата?

- От един познат, който има познат….

Джилиън се обърна към багажното отделени

- И предполагам, че всичко отзад е от…

- Същия познат - довърши Харват, който сви по булевард „Страсбург“. После ускори, за да хване зелената светлина на светофара за десния завой.

- И какво е всичко това?      ‘

- Шперцове.

- Шперцове? - повтори Джилиън, като погледна към брезентовия сак и двата пластмасови куфара марка „Сторм“ - Сигурно се шегуваш.

- Говоря съвсем сериозно. Наистина. Ще видиш.

Десет минути по-късно навлязоха в оживения квартал ,,Ле Ал“ и успяха да си намерят място за паркиране на една пресечка близо до сградата на „Сотбис“. Харват отвори задните врати на вана и се наведе вътре, за да скрие главата си от дъжда. Придърпа към себе си двата куфара и тежкия черен брезентов сак отвори ги и провери за последно съдържанието им.

- Нали каза, че вътре имало шперцове? - полюбопитства Джилиън, която също беше притичала до багажника и надничаше във вътрешността на колата.

- Така е.

Харват извади от сака малък ковашки чук, дълъг около трийсетина сантиметра:

- Този ще отвори входната врата.

Джилиън го изгледа така, сякаш беше откачил.

- Нали разбираш, че когато те сравних с чук, който третира проблемите си като гвоздеи, говорех метафорично?

Харват не ѝ обърна внимание и пъхна чука под якето си.

- Сериозно ти говоря - настоя Джилиън.

- Знам.

- Кажи ми какво наистина си намислил.

- Казах ти. Ще използвам шперца си, за да отворя входната врата.