Читать «Ответен удар» онлайн - страница 81

- Приемам - отвърна Харват. - Всичките ви предположения напълно отговарят на характера на Ханибал. Но онова, което все още не разбирам, е това оръжие с невъобразима разрушила сила. Чел съм много за Картаген, но никога не съм се натъквал на нещо подобно.

- Както и много други наши съвременници. Вероятно защото всичко, което знаем за Картаген, е почерпено от римски източници. Когато го завладели, римляните извършили нещо, което нарекли „Картагенското решение“. Опустошили цялата страна, продали повечето от гражданите ѝ в робство, опожарили всичките ѝ библиотеки и най-накрая, като последен решителен удар, който трябвало да гарантира, че картагенците повече няма да бъдат заплаха за Рим, посипали всеки сантиметър от почвата със сол. По отношение на сведенията за Ханибал и Картаген, за най-надежден римски историк е сочен Полибий, следван от Ливий, който пък е роден сто и петдесет години след похода на Ханибал през Алпите. Онова, което не е известно на много хора, е, че е имало двама гърци, нещо като военни кореспонденти, в армията на картагенския генерал по време на похода към Рим. Единият се казвал Сосил и пишел биографията на военачалника, а другият Силен. Сосил постоянно вървял по петите на Ханибал, изучавайки всеки жест на генерала, докато Силен, който владеел няколко езика, прекарвал много време сред войниците.

- И един от тези древногръцки военни кореспонденти споменал за това оръжие с невъобразима разрушителна сила?

- Да, Силен. Споменал е и за герба на нагръдниците, носени от елитната гвардия.

- Къде да намерим това описание на Силен? Може да научим нещо повече от него.

- Точно там е проблемът - каза Ванеса. - Съвременната цивилизация не го е виждала. Твърди се, че оригиналът е бил изгубен, когато водените от Халиф Омир I мюсюлмански войски са плячкосали Александрийската библиотека през 640 година след новата ера.

- Известно ли е от кога този нагръдник е у доктор Дейвидсън?

- В имейла ѝ не пише, но тя не споменава, че го е получила от нов клиент, което ме кара да мисля, че е съвсем отскоро.

Харват помълча известно време, докато обмисляше какъв трябва да е следващия им ход.

- За какво мислиш - попита Джилиън.

- Трябва да разгледаме този нагръдник.

- Нима очакваш да разбереш нещо, което е убягнало на един изтъкнат експерт?

Харват се върна към ниската маса и започна да събира бележките си.

- Може ли да ги взема? - попита той Ванеса, посочвайки един справочник и купчина разпечатани документи.

- Разбира се - отвърна тя.

- Скот - намеси се Джилиън. - Не отговори на въпроса ми.

Харват пое подадения му от Ванеса гумен ластик и го прекара през купчината листа.

- Не вярвам в съвпаденията. Тук има някаква връзка и аз искам да разбера кой е този нов клиент на “Сотбис”.

- Доктор Дейвидсън няма да ти каже - каза Джилиън. - Когато става дума за анонимността на клиентите, швейцарските банки изглеждат направо недискретни в сравнение със “Сотбис”.

- Е, тогава ще трябва да разберем по друг начин - заяви Харват.