Читать «Ответен удар» онлайн - страница 82

- Сигурна съм, че ако някой официален представител на Вашингтон се свърже със “Сотбис” вместо вас, те биха… - започна Ванеса, но Харват я прекъсна.

- В момента не мога да се обърна директно към Вашингтон.

- Защо?

- Повярвай ми, дълга история - отвърна Джилиън вместо него.

След като събра материалите си, Харват отново се обърна към Ванеса:

- Искам да се свържа лично с госпожа Дейвидсън и да си уговоря среща. Имате ли неин телефон в Лондон?

Ванеса обърна очи към монитора си и отговори:

- Тя не е в Лондон. Според имейла в момента се намира във Франция и работи в парижкия клон на „Сотбис“.

Това беше всичко, което застаналият пред университетската сграда Халид Аломари имаше нужда да чуе. Харват не трябваше да допуска онази Алкът ла си оставя куфарчето в лондонския универсален магазин. Както обменените с Емир Токай имейли бяха отвели Аломари в Лондон, така и кореспонденцията ѝ с Уиткоум го доведе в Дърам. Щом прибра дистанционното си подслушвателно устройство и се качи в колата, която бе наел, убиецът реши, че ще се занимае с възрастната двойка по-късно. Сега трябваше спешно да замине за Париж. Някъде в миналото беше направил пропуск. И археологът, и двамата носачи бяха убити в Алпите. Беше сигурен в това. Беше ги ликвидирал със собствените си ръце. Но откритите от тях артефакти си пробиваха път към пазара. Ако имаше някаква надежда да си прибере парите от Скорпиона и да си запази благоразположението на своя ментор, Аломари трябваше да запълни този пропуск.

Когато колата му излезе от двора на университета, той се зачуди какво ли ще е усещането да наблюдава как Скот Харват умира.

Глава 27

Париж

Това несъмнено беше най-лошият полет, който Скот Харват беше преживял някога. Силната буря блъскаше самолета през цялото пътуване над Ламанша. Дори най-стоически настроените пасажери бяха сграбчили отчаяно облегалките за ръце на седалките си. От мястото, където беше седнал, Харват виждаше, че Джилиън Алкът бе на ръба да се разпадне. За по-голяма безопасност се бяха качили отделно един от друг на нискотарифен самолет на международното летище в Нюкасъл. Британската полиция щеше да търси мъж и жена, пътуващи заедно.

Щом кацнаха в Париж и преминаха през паспортния контрол и митницата. Харват най-сетне изпусна тиха въздишка на облекчение. За разлика от Алкът, той беше под чуждо име и с фалшив паспорт. Фактът, че тя успя да премине проверките, без да я спрат, вероятно означаваше, че полицията разполага само с нейни снимки, но още не бяха установили нейната самоличност. Имаха късмет, но не можеха да се надяват, че той ще ги съпътства вечно. Трябваше незабавно да постигнат някакъв напредък.

Париж обикновено допадаше на Харват с модните бистра на квартал Маре, уединените кафенета на Сен Жермен де Пре, опушените барове на Латинския квартал… Нямаше друг такъв град в света. Но докато таксито им разплискваше водата от огромните локви, през които преминаваше по пътя към “Сотбис”, Париж му се стори някак чужд. Имаше нещо различно в него… Нещо не беше както трябва. Може би заради светкавиците, които прорязваха необичайно черното следобедно небе. Харват беше виждал всякакво време в Париж, но не и такова. Когато таксито им спря пред една доста запусната фасада в квартал ,,Ле Ал“, вече ръмеше ситен дъждец.