Читать «Ответен удар» онлайн - страница 73

Харват погледна към Джилиън, която просто кимна.

- И нищо друго не би могло да причини втечняване на мозъка и изтичането му през носа? - попита той.

- Нищо друго на този свят - потвърди Ванеса.

Глава 25

След като фактите попаднаха в мисловната почва на Харват, търсейки места, където могат да пуснат корени, той запита:

- Щом става дума за змийска отрова, защо не може да се използва някакъв вид противоотрова?

- Защото - поде Алън Уиткоум - не сме съвсем сигурни с какво си имаме работа. Погрешната употреба на противоотровата не само може да отложи оздравяването на пациента, но много често ускорява смъртта. За съжаление поради факта, че тази змия се среща рядко, не съществуват тестови комплекти или специални инструменти за убедително разпознаване на наличието на отрова от Azemiops feae. А няма и известна противоотрова.

Харват беше обезсърчен. Какъв смисъл имаше да обсъждат за каква отрова става въпрос, след като нямаше сигурен начин нито за разпознаването ѝ, нито за противодействие срещу нея.

- Не разбирам - каза той и погледна Алън. - Джилиън каза, че се е обърнала и към двама ви за помощ, защото е убедена, че произходът на болестта е древен. Щом не сте палеопатолози как с вашата преценка ще допринесе за изясняване на общата картина?

- Както спомена Джилиън, моята област е молекулярна биология, която обхваща както биофизиката, така и биохимията. Накратко, изучавам градивните елементи на живота по-конкретно, така наречената д-ДНК. В случай че се чудите буквата ,д“ отпред означава древна. Много колеги, работещи в моята област, предпочитат да я наричат молекулярна археология. Виждате ли, много дълго официална наука не виждаше необходимост от нашата експертиза при изучаването на човешките останки. Общо установеното виждане бе, че разпадането на ДНК се случва в рамките на часове или дни след смъртта на индивида. Нещата обаче се промениха в наша полза в началото на осемдесетте, когато група учени докладваха, че са открили значително количество използваема генетична информация в египетска мумия на възраст четири хилядолетия Няколко години по-късно бе изобретен методът ПВР или полимеразната верижна реакция, и voila - така се роди молекулярната археология. Оттогава насам е възможно да се екстраполира множество данни от минимални следи от ДНК.

- Колко минимални?

- Теоретично е необходима една-единствена молекула. И имаме положителен резултат.

- Като в “Джурасик парк“ ли? - попита Харват, леко засрамен, че приносът му към разговора се свежда до препратка към поп културата. Не че някой би го упрекнал за сравнението. Понятията, които дискутираха, бяха доста трудни за разбиране.

- ,,Джурасик парк‘‘ е увлекателна история, но излиза далеч извън границите на правдоподобността. Според данните, с които разполагаме, ДНК вероятно не може да издържи много повече от десет хиляди, да не говорим за сто хиляди години. Така че идеята, че може да се открие използваема ДНК у комар, живял шестдесет и пет хиляди години, само буди смях у научната общност.