Читать «Ответен удар» онлайн - страница 72

След това ярко описание на Харват му се отщя да консумира каквото и да било, затова остави чашата си и каза:

- Не виждам каква е връзката.

- Ще разберете - отговори Ванеса. - Видът змии, описан от Александър, бил съвършено непознат за науката чак до края на деветнадесети век. И палеопатолозите, и херпетолозите са убедени, че става дума за Azemiops feae – пепелянка, разпространена в Китай, Тибет, Миянмар и Виетнам. Съвременната наука все още знае много малко за това животно. Авторът на „Артхашастра“, от друга страна, е знаел доста. Книгата се позовавала на употребата на конкретната змийска при изготвянето на няколко смъртоносни оръжия.

Ванеса отпи от виното си и каза:

- Стигнахме до момента, в който според мен ще ви стане интересно. Извличането на отровата от тази змия било много сложен процес. Докато още била жива, я провесвали надолу с главата над голям съд, който да събере цялата капеща отрова.

- Господи - промълви Харват.

Алкът видя изражението на лицето му и попита:

- Какво има?

- Селото в Северен Ирак, Асалаам… Където смятаме, че терористите са изпробвали болестта…

- Какво за него?

- В една от сградите заразените хора били провесени от тавана, вероятно докато още са били живи.

- Изглежда, че току-що съвсем случайно научихте нещо ново и потенциално полезно - установи Ванеса.

- А именно?

- Може би си имаме работа с болест, която трябва да се развие “ин витро”.

- Имате предвид, че трябва да се развие в човешко тяло?

- Може би не всеки щам, но ако тази болест се е съхранила в продължение на повече от две хилядолетия, който и да стои зад нея, сигурно е искал, преди да я разпространи свободно, да увеличи нейната сила, като изложи човешката имунна система на въздействието ѝ, така че болестта да открие начин как да победи имунитета.

- Искате да кажете, че това нещо е способно да се учи? - изненада се Харват.

- Всички живи организми се учат. От това зависи тяхното оцеляване. Трябва да се адаптират и да надделяват. Онова, което не ни убива, ни прави по-силни.

Харват се замисли върху тази възможност, а госпожа Уиткоум продължи:

- Змийската отрова тече капка по капка и се събира на дъното на съда, втвърдява се и добива консистенцията на жълтеникава смолиста субстанция. Щом най-накрая пепелянката умре, под нея се поставя друг съд, който да събере воднистия серум, който се оттича от трупа на животното. В продължение на три дни секретът се желира и превръща в черно вещество. Тогава се получават две напълно различни отрови, умъртвяващи по два съвършено различни способа, нито един, от които не е приятен.

- Какво имате предвид?

- Твърди се, че черното вещество причинявало бавна и продължителна смърт в течение на години, а жълтеникавото, получено от чистата змийска отрова… Готов ли сте да го чуете?

Харват кимна и се наведе към нея.

- Чистата отрова предизвиквала силни гърчове, след които мозъкът на жертвата се превръщал в черна течност и шурвал от назалните канали - Ванеса се облегна на стола си и скръсти ръце.