Читать «Ответен удар» онлайн - страница 70

- Работим и в два различни клона на науката, затова често имаме различия в тълкуването на нещата.

- Объркан съм - призна Харват, щом Алън му наля още малко вино. - Мислех, че и двамата сте били преподаватели на Джилиън по палеопаталогия.

- Не съвсем - обясни Джилиън. - Записах магистърска програма по молекулярна биология при Алън и после той ме препоръча за докторската програма на Ванеса по палеопаталогия.

- Най-умната и способна студентка, която и двамата някога сме имали - допълни господин Уиткоум.

- Смея да кажа, че се сближихме с Джилиън доста повече, отколкото с всеки друг от останалите ни студенти - каза Ванеса. - Дори да имахме собствени деца, тя пак щеше да е много важна за нас.

- Не се и съмнявам - отговори Харват, който вникваше все по-добре във взаимоотношенията между тримата и в частност в ролята на Джилиън като дъщерята, която не бяха имали. - А какво ще кажете за хипотезата на Джилиън?

- Зная малко за ислямската наука, но ми стига, за да не я харесвам. Макар да не мога да говоря надълго и нашироко каква връзка има тази наука с нашия случай, мога да кажа, че pestilentiae manu factae са използвани с цел въздействие върху обществото, в частност върху политиката, още от древността.

Интересът на Харват се изостри. Той пое глътка вино и полюбопитства:

- Защо?

- Терминът pestilentiae manu factae е измислен от Сенека, римски философ и съветник на император Нерон, през първи век от новата ера. С него се обозначавало умишленото разпространяване на чума или други зарази. Древните са били много изкусни в манипулирането на средата си. Историята на стария свят и по-конкретно на римската цивилизация е пълна с разкази за хора, които преднамерено са разпространявали болести. В Рим това често ставало чрез убождането на нищо неподозиращи граждани със заразени игли с цел подкопаване на доверието към управляващите и сваляне от власт на непопулярни правителства.

- Джилиън спомена, че тази мистериозна зараза, с която имаме работа, наподобява болест, описана в някаква безскрупулна древна книга с рецепти, наречена “Артхашастра”?

- Да, така е.

- Струва ми се невероятно, че някой наш съвременник би се заинтригувал от подобно нещо. Изключвам учените, разбира се.

- Ще се учудите - отвърна госпожа Уиткоум, - но за някои хора „Артхашастра“ има практическо значение дори в наши дни.

Харват я погледна изненадано.

- За кого?

- Мога да ви дам отличен пример. Съвсем наскоро, преди две години, индийското военно министерство започна да финансира изследвания върху „Артхашастра“ с надеждата да открият онова, което наричат „тайната на ефективното подривно военно дело“, което включва и използването в днешно време на химически и биологични оръжия срещу враговете на Индия.

- Като Пакистан например - посочи Харват.

Ванеса кимна и продължи:

- Военни специалисти и учени от университета в Пуна са изследвали рецепта за смес от глигански очи и светулки, която трябвало да придаде на воините по-добри способности за нощно виждане. Друга рецепта предвиждала намазване на сандалите с лой от изпечена бременна камила или с птича сперма размесена с пепел от кремирани деца. Това щяло да помогне на притежателите на тези сандали да изминат стотици километри, без да се уморят.