Читать «Ответен удар» онлайн - страница 61

- Изглежда, че сте в много трудна ситуация и ми се ще да ви съчувствам - подхвана Джилиън. - Но нищо от това, което казахте дотук, не ме кара да ви вярвам. Дори не зная дали вие сте човекът от репортажа на „Ал Джазира“. Единственото, което се вижда, е тилът на войника.

Харват не можеше да я упрекне заради недоверието ѝ, но същевременно усещаше, че част от нея копнее да повярва, че той е тук, за да ѝ помогне.

- Вижте, в крайна сметка тук от значение е не толкова кариерата ми или тази на президента, а заплахата за моята страна. Не разбирам много от външна политика, но ще ви кажа едно: виждал съм как покосява тази болест. Никой не заслужава да умре по този начин. Никой.

Джилиън се опита да се престори на незаинтересована, но у нея се запази любопитството на учения. Разказите на Емир бяха доста мъгляви и тя гореше от желание да научи какво е видял Харват.

- Видели сте как болестта поразява хора?

Харват кимна.

- Как се проявява? Как се развива?

Въпреки че не му се щеше да съживява спомена, Харват и обясни в подробности какво представлява болестта, от началните симптоми до последните ужасяващи мигове от живота на жертвата.

Джилиън помълча малко, за да осмисли чутото. Ако Емир Токай не бе изчезнал напълно от лицето на земята и не бе престанал да отговаря на имейлите и, тя вече щеше да си е тръгнала заведението. След като пресуши и последните капки топла течност от чашата си, тя попита:

- Какво се е случило с Емир?

Най-сетне някакъв напредък, помисли си Харват и отвърна.

- Бил е отвлечен преди няколко дни недалеч от службата си в Дака. Имате ли представа кой би искал да го похити?

- Боже, какъв ужас! Не, изобщо нямам представа.

Харват се вгледа изпитателно в лицето и. Явно казваше истината.

- Каква помощ е искал от вас Емир?

- Доколко сте запознат с работата му?

- Зная, че той и екипът му са разработили нещо, наречено “Мечът на Аллах“ - каза Харват. - Представлява някакъв вид оръжие, чието предназначение е да прочисти света от всички, които не са правоверни мюсюлмани.

- Тогава не знаете почти нищо - отвърна Алкът. - Грешите и в двете си предположения.

Глава 22

- В какъв смисъл греша? - изненада се Харват.

- Първо, Емир нямаше представа върху какво работи. Точно затова ме потърси - обясни Джилиън. - И второ, екипът му не е създал нищо. Онова, с което се занимаваха, беше на базата на вече съществуващо откритие.

Харват се наведе над масата.

- Какво откритие?

- Сбъднатата мечта на палеонтолога, но едновременно с това нещо, което може би щеше да е по-добре да си останало заровено и неоткрито.

- Защо го казвате?

- Проектът на Емир имаше изумителни прилики със свидетелствата за много древно и опасно биологично оръжие.

- Колко древно?

- Отпреди повече от две хиляди години.

Харват реши, че тя се майтапи с него.