Читать «Ответен удар» онлайн - страница 59

Челюстта на Джилиън увисна. Направили са го.

- Как така медиите не са научили нищо за това?

Тя гледаше втренчено мъжа срещу себе си. У него имаше нещо, което ѝ убягваше. Разкъсваше се между желанието си да му се довери и порива да скочи и да си плюе на петите. Той можеше да се окаже един от най-смелите и уверени мъже, които бе срещала, но пък имаше и вероятност да е най-безумният и опасен човек. Или бе неудачна смесица от всички тези качества. Независимо от всичко, докато Джилиън не разбереше защо Харват отказва да се свържат с полицията, нямаше никакво намерение да отговори на въпросите му. След като пак отпи от кафето си, тя каза:

- Съжалявам, господин Харват, но намирам за крайно смущаващ факта, че още не сте ми обяснили защо ние, или по-точно вие, не желаете да се обърнем към полицията.

Погледът на Харват се плъзна покрай нея и се спря на малкия телевизор на бара, който току-що бе включен за вечерните новини. Медиите вече излъчваха извънредни репортажи за стрелбата в скъпия универсален магазин в Найтсбридж. Беше донякъде утешително да види нещо различно от видеоматериала на “Ал Джазира“, който напоследък беше водеща новина.

- Може би е искал да ви проследи до дома ви. Сама ли живеете?

- Нямам намерение да ви отговарям.

Харват разчете изражението на лицето и заяви:

- Сигурен съм, че живеете сама, но това е без значение. Аломари е безпощаден. Би убил всеки, който му попречи да се копа до желаната информация.

- Но аз не разполагам с такава.

Пак усети, че не е откровена, но този път отмина лъжата.

- Когато ме е видял в универсалния магазин, сигурно е решил, че щом не може сам да стигне до вас, няма допусне никой друг да ви доближи.

- Колко романтично - иронизира го Джилиън. - Откъде знаете толкова много за този човек Аломари?

- Доскоро го преследвах, за да го заловя.

- Защо тогава е още на свобода?

- Много е опитен. Изключително изкусен в бягствата. Повече от два месеца беше моят най-голям приоритет, но после това се промени.

- Защо? - поинтересува се Джилиън. - Какво се случи?

- Емир Токай - това се случи. Той и колегите му са култивирали болест, представляваща огромна заплаха за Запада.

Челюстта на Джилиън увисна. Направили са го.

- Как така медиите не са научили нищо за това?

Тя гледаше втренчено мъжа срещу себе си. У него имаше нещо, което ѝ убягваше. Разкъсваше се между желанието си да му се довери и порива да скочи и да си плюе на петите. Той можеше да се окаже един от най-смелите и уверени мъже, които бе срещала, но пък имаше и вероятност да е най-безумният и опасен човек. Или бе неудачна смесица от всички тези качества. Независимо от всичко, докато Джилиън не разбереше защо Харват отказва да се свържат с полицията, нямаше никакво намерение да отговори на въпросите му. След като пак отпи от кафето си, тя каза:

- Съжалявам, господин Харват, но намирам за крайно смущаващ факта, че още не сте ми обяснили защо ние, или по-точно вие, не желаете да се обърнем към полицията.

Погледът на Харват се плъзна покрай нея и се спря на малкия телевизор на бара, който току-що бе включен за вечерните новини. Медиите вече излъчваха извънредни репортажи за стрелбата в скъпия универсален магазин в Найтсбридж. Беше донякъде утешително да види нещо различно от видеоматериала на “Ал Джазира“, който напоследък беше водеща новина. Облекчението му обаче бе краткотрайно, тъй като кадрите от пазара Ал Карим последваха извънредното включване. Нямаше как да избяга от тях. Трябваше да вземе решение.