Читать «Ответен удар» онлайн - страница 50

- Мъртъв си! - изрева Челик.

- Всички ще умрем - отвърна Аломари, - но не всеки от нас може да избере кога. Отговори ми на въпроса и ще те оставя жив. С кого е разговарял Емир, преди да изчезне?

Челик се изплю върху крачола на нападателя си.

- Мъртъв си. Чуваш ли? Знаеш ли какво ще ти стори Акреп?

Аломари изтръска плюнката от крачола си и каза:

- Отнехте ми с измама онова, което ми принадлежи по право.

- Да не би да очакваш просто да си тръгна с подвита опашка? Давам ти последна възможност да ми отговориш. Какво знаеш за Токай?

Челик му хвърли свиреп поглед.

- Трябваше да се сетиш, че няма да се откажа, Гъокхан. Оттук нататък ще става все по-зле. Ако не ми отговориш, ще стигна до дъщеря ти и внуците ти. Аз съм човек, който държи на думата си. Знаеш, че ще го направя. Дори това да отнеме следващите пет години от живота ми, няма да се спра, докато не ги убия по най-ужасния начин, който би могъл да си представиш.

Тялото на Челик потръпваше.

- Е, какво решаваш, Гьокхан?

- Акреп ще разбере, че ти си го направил.

- Не мисля - отвърна Аломари и извади празна спринцовка за подкожна инжекция от джоба на спортното си яке. - Да получиш емболия е доста тъжно, но не е нещо необичайно за човек на твоята възраст. Нашият приятел Скорпиона може да заподозре нещо, но счупеното при падането ти бедро ще разсее съмненията му.

- Ще бъдеш наказан заради това - изстена Челик.

- Понеже Аллах ще те изслуша преди мен, сигурен съм, че ще направиш каквото зависи от теб. Но междувременно, още не е късно да спасиш семейството си.

Челик вече беше убеден, че Аломари не блъфира. Беше затвърдил напълно репутацията си на убиец.

Глава 18

Белия дом

Вашингтон, окръг Колумбия

На следващия ден

Президентът стоеше и се взираше през стъклените врати на Овалния кабинет към Розовата градина.

- Не бих могъл да бъда по-сериозен. Искам всичко това да приключи, Чък. Разбираш ли ме?

- Да, господин президент. Разбирам ви. Повярвайте ми, всички искаме това, но само с пожелания няма да стане. Няма как да вкараме духа обратно в бутилката. Не и сега.

- Не ме интересува дали ще го вкараме обратно в проклетата бутилка! - отвърна рязко Рътлидж, като извърна лице към шефа на канцеларията си. - Просто не искам една безскрупулна сенаторка да напредне в кариерата си, като хвърли на вълците един свестен човек. След всичко, което е сторил за страната си, да изправим на позорния стълб Скот Харват е не просто несправедливо, а направо неморално.

- При цялото ми уважение, сър - отговори Чарлз Андерсън, - но тя не иска да види Харват на позорния стълб, а вас.

Президентът се обърна и застана отново зад бюрото си.

- Защо тогава не е погнала мен?

- Погнала е точно теб, Джек. Просто такива са методите и. Знаеш го.

- Е, методите и намирисват.

- Тук мненията ни съвпадат - съгласи се Андерсън.

- Не е редно да съсипваш почтени хора, на които страната разчита. Щом аз нейната цел, нека се захване с мен.