Читать «Ответен удар» онлайн - страница 49

Челик го погледна и отговори:

- Да не губим повече време, Халид. Знаеш защо съм тук.

- За да обсъдим последния учен.

- Не. Това вече не е предмет на разговор. Тук съм, за да те освободя от задълженията ти. Уволнен си.

- Уволнен?

- Разбира се, можеш да задържиш капарото от двеста и петдесет хиляди долара, но повече нищо няма да получиш.

- Но това не може да покрие дори първоначалните ми разходи.

- Много жалко. Знаеше каква е сделката, когато поемаше работата… Трябваше да се погрижиш за всички точки в списъка. Ти се провали.

Аломари беше се досетил, че това е причината Челик да иска среща, но верен на арабския си произход, започна безсмислен пазарлък в опит да спаси сделката.

- Договорът е анулиран. Окончателно - заяви Челик, постави възлестите си ръце на масата и се изправи. - Реших, че е редно да ти го съобщя лично.

Това не беше достатъчно, сега срещу него трябваше да седи самият Скорпион. Но Аломари се престори, че отминава великодушно обидата.

- Все още мога да довърша започнатото - каза той. - Има още време.

- Не, няма. Нещата излязоха далеч извън границите на възможностите ти.

- В какъв смисъл?

- В какъв смисъл ли! В смисъл, че ако бе действал по-живо, може би щеше да стигнеш до Токай, преди да се разприказва.

- Разприказвал ли се е? Пред кого?

- Точно това се налага да разберем. А сега не само трябва да го намерим и да го накараме да замълчи завинаги, но и да отстраним всеки, с когото е разговарял. Но това ще го свършим без твоя помощ. Считай се за щастливец, че няма да последваш съдбата му, въпреки твоята некадърност.

Аломари кипна и подсъзнателно се пресегна към пистолета си. Когато осъзна какво прави, се опита да се успокои. Не тук. Не сега. Трябва да стане другаде, без свидетели.

След като Гьокхан Челик излезе от таверната, Халид заключи, че Скорпиона бе допуснал фатална грешка и го беше подценил. Заради това Гьокхан Челик щеше да изгуби живота си.

Но трябваше да го направи така, че да изглежда като нещастен случай. Злополуките бяха специалност на убиеца от Ал Кайда.

Час по-късно гневът му донякъде се бе уталожил. Халид Аломари прекоси фоайето на един от най-шикозните хотели в Атина „Гранд Бретан“. Повдигаше му се не само от методите на работа на Скорпиона, но и от начина, по който се грижел или по-скоро не се грижеше за собствените си хора. Гьокхан Челик беше най-важният му помощник, а шефът му го оставяше всеки път да отсяда без охрана в един и същи хотелски апартамент в Атина.

- Как смееш?-възмути се Челик, когато Аломари нахлу в апартамента му и го повали на пода.

- Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Емир Токай, най-вече с кого е говорил, преди да изчезне.

- Беше ти казано, че това вече не те засяга.

- Трябваше да ми платиш дължимото, Гьокхан.

- Не ти дължим нищо. Ти се провали.

- Сега ще трябва да платите далеч по-висока цена.

- Какво искаш да кажеш? Какво ще платим?

- И двамата сме наясно, че Емир Токай разполага с информация, която не искате да стигне до друг. Щом го открия, ще го продам на Скорпиона десетократно по-скъпо - отговори убиецът, забивайки крака си в хълбока на стареца. Костта изхрущя като сухи подпалки.