Читать «Ответен удар» онлайн - страница 42

Тандемът работи върху няколко изтощителни случая, преди Белия дом да реши, че Харват е готов за висшата лига на президентската охрана. На новия си пост той беше твърде зает и двамата приятели постепенно изгубиха връзка. Скот беше изпитвал вина заради това. Ако навремето бившият тюлен знаеше, че Рейбърн нарочно не поддържа контакт с него, понеже вече не му е нужен, сигурно щеше да се почувства съвсем различно. Едва когато Тимъти отново попадна в полезрението му, младият агент осъзна, че е бил измамен.

Рейбърн оглавяваше екип на Сикрет сървис, който съвместно с отряд на Държавния департамент трябваше да охранява чуждестранна високопоставена персона, поканена на посещение в Съединените щати. Два дни след пристигането си високият гост бе убит.

Поради експертния му опит в борбата срещу тероризма Харват беше помолен да участва в разследването. Колкото по-надълбоко навлизаше в случая, толкова повече инстинктът му подсказваше, че убиецът или убийците по някакъв начин са получили помощ от вътрешен източник. Макар да не му се искаше да продължава в тази посока, той нямаше друг избор, освен да извърши обстоен преглед на охранителния отряд.

Щом свърза нещата, картината се изясни и тя не беше никак обнадеждаваща. Интуицията му не го беше подвела. Всичко сочеше, че някой е бил подкупен. Впоследствие следата го отведе до един от хората на Рейбърн, но в цялата история все още имаше нещо гнило и Харват продължи да рови, без да вдига шум.

Участието на Скот в разследването беше нещо, което Рейбърн нямаше как да предвиди. Той си беше набелязал изкупителна жертва и беше подхвърлил улики, които толкова категорично да насочат подозренията на разследващите, че когато се натъкнат на тях, те да са напълно убедени, че са пипнали виновника. Самият Харват обаче вече беше изпитал на собствения си гръб какво е да бъдеш обвинен несправедливо в престъпление, което не си извършил, и работеше извънредно, за да оневини агента, който според него не беше замесен в убийството.

Разобличаването на Рейбърн като истинския виновник обаче беше съвършено друга история. Когато дойде часът на истината, повечето улики срещу него, както и начинът, по който Харват се бе сдобил с тях, не бяха приети в съдебната зала. Разполагаха обаче с достатъчно доказателства, за да го изритат от Сикрет сървис и да направят всичко възможно той да не работи никога вече в органите по сигурността. Подхранвайки гнева, предизвикан от предателството на Рейбърн, Харват продължи да работи неофициално и в края на краищата се добра до номера на банкова сметка на Кайманите, която бившият му приятел ползваше за кървавите си пари. Използвайки свои канали. Скот се погрижи средствата в нея да бъдат дискретно прехвърлени в компенсационен фонд, създаден в полза на семейството на загиналия висок гост.