Читать «Ответен удар» онлайн - страница 40

- А колата? - в тона на Харват все още се долавяше скептицизъм.

- Била е крадена. Полицията я открила изоставена на следващия ден.

- Имаш ли някаква представа защо някой ще иска да го отвлича?

Калъчкъ отново изтри лицето си и отвърна:

- Мисля, че има нещо общо с работата му.

- А именно?

- Той е учен. Занимава се с невромолекулярна биология или нещо от тоя род. Никога не съм се и преструвал, че разбирам какво е това. Достатъчно е да се каже, че е много интелигентен младеж.

- Озан, върху какво е работил той? - повтори Харват, който започваше да се изпълва с неприятно предчувствие.

Калъчкъ не можеше повече да се сдържа. Той разпери ръце и каза:

- Бил е един от учените, работили по проекта „Мечът на Аллах“.

Харват беше повече от шокиран.

- Племенникът ти ли е виновен за всичко това?

- Повярвай ми каза турчинът, когато прие назначението си в Ислямския институт за наука и технологии, той възнамеряваше да извърши велики дела за мюсюлманския свят. Учените там не са имали представа върху какво работят. Всеки от проекта е бил изолиран от останалите. Едва когато наближили заключителната фаза, Емир успял ла свърже нещата. Но по това време някой вече започнал да ликвидира един по един всички участници. Сигурно е бил човек от института.

Харват взе една кърпа и избърса тила си.

- Мисля, че грешиш.

- Как ще греша? - възрази Калъчкъ. - Всичко се връзва. Той е разбрал какво става, те са усетили, че ще ги разобличи, и са го отвлекли.

- И за какво? За да го уплашат до смърт? Да го затворят в празна стая и да го уморят от скука? Помисли малко, Озан. Всички останали учени са били убити. А не отвлечени. Единствената причина да не последва останалите е, че е представлявал ценност за някого. Някой друг знаеше ли върху какво работи племенникът ти?

Калъчкъ помълча малко.

- Зададох му същия въпрос малко преди да изчезне.

- И?

- Пращал е имейли.

- На кого?

- На една жена, също учен. Били са състуденти в университета в Англия. Емир се надяваше, че тя ще му помогне да вникне в същността на проекта.

- Защо тогава се обръщаш към мен, а не към тази жена? - поинтересува се Харват.

- Защото тя не е оперативен агент. Не разбира нищо от спасяване на заложници.

- Но тя е единствената ти следа.

- Има и още нещо - допълни Калъчкъ и протегна ръка, в която държеше няколко снимки, прибрани в прозрачни пликове.

- Снимки на племенника ти - каза Харват, който се беше примирил, че ще трябва да поеме задачата. - Предполагам, че ще ми послужат.

- Може да са ти по-полезни, отколкото мислиш - изтъкна Калъчкъ. - Погледни ги внимателно.

Харват се вгледа в първите две снимки, които бяха уловили отвличането в детайли.

- Откъде ги имаш?

- На сградата на банката от отсрещната страна на улицата е имало току-що монтирана охранителна камера. Какво виждаш?

- Нещо, което прилича на отвличането на твоя племенник - отвърна Харват.

- Обърни внимание на последната снимка, в която се вижда как набутват Емир в колата. Прозорците на мерцедеса са затъмнени, но зад отворената задна врата се вижда седнал мъж.