Читать «Ответен удар» онлайн - страница 44

- Добре - каза Кампос и с учтив жест отпрати келнера, след което наля и двете чаши догоре. - Местен специалитет. Отначало е малко тръпчиво, но се свиква. Наздраве.

Харват съжали, че не е проявил малодушието да си поръча бира, още в мига, в който виното удари вкусовите му рецептори.

- Пивко е - успя да изрече той между два пристъпа на кашлица.

- Размекнал си се сестро. Твърде много време прекарваш във Вашингтон и твърде малко в акция.

- Май никога не съм излизал от акция - отговори Харват, като отпи голяма глътка и този път успя да я спусне по хранопровода си, без да усети отново противния и вкус.

- Ха така! Ето го Скот Харват, когото познавам и обичам - похвали го широко ухиленият Кампос. - След това ще прехвърлим на твърда пиячка.

- Давай я - заяви Харват с усмивка.

Кампос дискретно нададе армейския възглас “Хуа” и отпи дълга глътка от местното вино.

Трудно беше да не харесаш този човек. Всъщност като се замислеше за опита си с други агенции, единствено служителите от Агенцията за борба с наркотиците, с които бе имал контакти, му допадаха без изключение. Макар че ДЕА споделяше от учебните бази с академията на ФБР в Куонтико, това бяха две коренно различни култури. Докато ФБР се фокусираше върху наемането на юристи и счетоводители, повечето агенти на ДЕА бяха бивши ченгета и бивши военни като Кампос. Нещо повече, те бяха изключителни стрелци и толкова добри в близкия бой, че обучаваха всички президентски екипажи на хеликоптерите на флота.

Когато го включваха в оперативната група на Сикрет сървис към Белия дом, Харват така впечатлен от нивото на подготовка на ескадрилата на хеликоптери “Найтхоукс” в стрелбата от близко разстояние, че беше помолил да тренира с тях в свободното си време. Все пак това беше умение, което се забравя, и всеки въоръжен служител по сигурността беше насърчаван да прекарва възможно най-много време на стрелбището, особено през свободното си време. Колкото повече употребяваш оръжието си, толкова по-добър стрелец ставаш. Това със сигурност важеше за Скот, особено докато Ник Кампос беше негов инструктор.

Там той научи много за ДЕА, както на стрелбището, така и извън него. Онова, което го поразяваше беше не само тяхната отдаденост на работата, но лоялността им един към друг. Едно от момчетата му беше разказало как пипнали един от създателите на голям Колумбийски картел. Докато били с него в хотела в очакване на съдебния процес, на който трябвало да свидетелства, той бил достатъчно щедър да сподели с охранителите си какви хора е успял да подкупи с богатството си: местни ченгета, щатски шерифи, съдии, политици…но нито един агент от Агенцията за борба с наркотиците.

Макар да имаха представители в петдесет и осем страни по света, включително и Кампос, който бе назначен на поста си в Кипър точно преди Харват да напусне Белия дом, по неизвестни причини властите във Вашингтон никога не канеха ръководството на Агенцията за борба с наркотиците на масата на “големите”, щом опреше до споделяне на разузнавателна информация. Това необяснимо отношение имаше и плюсове, и минуси, но в голямата си част агентите на ДЕА, които Харват познаваше, нямаха нищо против. Така те оставаха необвързани с множеството правила, изисквания и ограничения, еднакви за останалите федерални агенции. Поне засега Харват можеше да бъде спокоен, че има към кого да се обърне за помощ и да бъде на сто процента сигурен, че това няма да стигне до знанието на сенатор Хелън Ремингтън Кармайкъл.