Читать «Ответен удар» онлайн - страница 4
Брад Тор
На две пресечки от университета професорът все още не забелязваше крадената тойота, която го следваше. Но това скоро щеше да се промени. Наближавайки едно оживено кръстовище точно преди университетския комплекс, той погледна в огледалото си за обратно виждане и видя как една синя кола ускори, сякаш за да го изпревари, но после внезапно зави надясно и го блъсна.
Случайните очевидци се разпищяха от ужас, виждайки как мотоциклетистът без каска пада на платното и ускоряващата тойота го влачи повече от половин пресечка, преди да пусне обезобразеното му безжизнено тяло на улицата.
На миля и половина от международното летище на Лахор убиецът изостави крадената кола и измина останалото разстояние пеша. Щом се разположи на седалката в първа класа на самолета, той извади едно похабено издание на Корана от горния си вътрешен джоб. След като прочете шепнешком няколко молитви, разгърна задната корица на книгата и измъкна списък с шифровани имена, скрит под окъсаната подвързия. Сега, когато се беше погрижил за учения от Пенджабския университет, му оставаха само още двама.
Глава 2
Войниците от Трета мотострелкова бригада „Ароухед “ Втора пехотна дивизия на американската армия бяха прекарали достатъчно време в Ирак, за да свикнат със звука на вражеските куршуми, кънтящи по бронираната повърхност на техния колесен бронетранспортьор „Страйкър“, но откакто бяха дошли в малкото селце Асалаам, на сто и петдесет километра югозападно от Мосул, ги заобикаляше гробна тишина.
Селото бе едно от многото около християнския анклав Мосул, известен със своята религиозна и етническа толерантност. Като цяло мюсюлманите и християните в района живееха в относителна хармония. Всъщност името „Асалаам“ означават на арабски „мир“. Но не местните хора тревожеха членовете на бригадата. На хвърлей камък отвъд границата със Сирия чуждестранните бунтовници представляваха една от най-големите заплахи за тях.
Бяха попадали в достатъчно много засади в Ирак, включително в опустошителна самоубийствена атака на територията на собствената им база, и никой от тях нямаше намерение да се завърне в родината си в нещо по-малко комфортно от самолетна седалка. За чували за трупове не можеше и дума да става.
Лейтенант Кърт Билингс от Кеноша, щата Уисконсин, тъкмо се чудеше защо, по дяволите, не се мярка нищо по пътя, когато се появи главата на командира на челния „Страйкър“:
- Лейтенант, за момента нямаме контакт. Навън няма абсолютно никакво движение. Дори кучета не виждам.
- Сигурно се забавляват в местното медресе - пошегува се радистът.
- Ако е така, все някой би трябвало да остане край селското барбекю - отвърна Билингс. - Бъдете нащрек и си отваряйте очите на четири. Наоколо все е останал някой.
