Читать «Ответен удар» онлайн - страница 25

- Това пък какво означава?

- Означава, че за добро или за зло, съм загрижен повече за благоденствието на американския народ, отколкото за това на иракчаните или всеки друг в онази част на света.

- Е, и? Да не би да предлагате да си заровим главите в пясъка и да се надяваме, че проблемът с тероризма просто ще отмине? Всички знаем, че това няма да стане.

- Добре - намеси се президентът. - Уважавам плурализма в тази зала, но нека се опитаме да се успокоим и да се съсредоточим върху най-неотложното.

След няколко мига неловко мълчание говорителят на здравния департамент каза:

- Предполагам, че щом не знаем с какво си имаме работа, е безсмислено да питам дали има лечение.

- До голяма степен сте права - отговори полковник Тренбърг, почувствал облекчение от това, че разговорът отново се връща в познатото му русло.

- А процентът на смъртните случаи? Какво можете да ни кажете за него?

- Всичко зависи от това как ще интерпретирате данните. Ако разглеждаме селото Асалаам, един на всеки двама души е починал, което ни дава петдесет процента смъртност - изключително обезпокоителна статистика.

- След като селото е нашият единствен обект на изследване - възрази Плезиер, - какви други възможности имаме да оценим ситуацията?

- Разглеждаме само селото, разбира се, но в случая е по-съществено да направим оценка на смъртните случаи. Виждате ли, територията около Мосул представлява един от най-големите християнски анклави в цялата страна. По тези не е необичайно християните и мюсюлманите да живеят заедно. Асалаам бе идеален пример за това. Всъщност дотолкова идеален, че мюсюлманите са възлизали на около петдесет и два процента от населението, а християните - на четирийсет и осем.

- А ако обвържем данните с вероизповеданието на жертвите?-попита говорителят на здравния департамент.

Тренбърг бавно поклати глава.

- Оцелели са само мюсюлманите. При останалите, болестта е довела до смъртоносен изход в сто процента от случаите.

Глава 9

Комплекс „Олбън Тауърс” Джорджтаун

Хелън Кармайкъл можеше и да не спи с младия анализатор от ЦРУ. Достатъчно беше ла му обещае пост в своята канцелария, но сексът беше приятен бонус. Не само влиятелните мъже политици привличаха млади хора със стегнато тяло и хубава външност. И жените в политиката го правеха, макар че проявяваха по-голяма дискретност. Кармайкъл се пресегна към кофата с лед до леглото, взе полупразната бутилка „Монтраше” наля вино и на двамата. Подавайки чашата на двайсет и пет годишния мъж с пясъчноруса коса, тя каза:

- Какво става в службата ти?

Брайън Търнър знаеше, че това е част от сделката, но му се щеше поне веднъж да поговорят за нещо друго.

- Имам приятел, който държи ветроходна яхта на източния бряг на залива Чесапийк. Маже да ми я заеме по всяко време - отговори той, сменяйки темата. - Какво ще кажеш за този уикенд?

- Брайън, знаеш, че не си падам по лодките - отвърна сенаторката.

- Няма значение. И без това ще вали. Ще я оставим на кея и ще се сгушим в каютата под палубата. Има и DVD. Ще си вземем няколко филма и ще заредим храна в ,,Дийн и Де Лука“ на път за яхтата. От онези омари, които така обичаш. Ще донеса сандъче с вино. Ще бъде идеално.