Читать «Ответен удар» онлайн - страница 238

- Кои ,,ние”?

- Аз и Фарук. Той координира износа. Каза, че единственият начин да се справим с американците е да ги атакуваме в собствения им дом, за да имаме гаранция, че те няма да тръгнат срещу нас.

- Идиот, това не влизаше в плановете.

- Но Фарук каза….

- Фарук е още по-голям идиот и от теб.

Харват беше успял да се премеси с още няколко сантиметра вдясно и вече почти си бе осигурил чист изстрел, когато Калъчкъ изрева:

- Достатъчно! Стига вече игрички!

Харват се закова на място.

- Сега вече ми е ясно защо Фарук толкова настояваше да изпразним склада в Рияд - заключи Калъчкъ.

- Но вече е било твърде късно.

- Може би, но още не е късно за тези сгради тук. Всичко необходимо е под този покрив: болестта, антидотът, всичко.

- Кажи ми поне една причина да не убия и двама ви и да пратя на принц Абдула съболезнователна картичка?

Калъчкъ извади дистанционен детонатор от джоба си и отговори:

- Защото Фарук може да е посредствен разузнавателен агент, но е гений, когато става дума за експлозиви. Опасал е с жици цялата сграда - точно като склада в Рияд, но с три пъти повече С4. Или ще ни пуснеш да си тръгнем, или всички заедно отиваме в рая.

Харват го погледна и не кача нищо.

- Какво решаваш, Скот? Можем да поставим точка на всичко това и да де разделим мирно. Помисли. Не ставай глупав.

- Мисля да рискувам - отвърна Харват, като отпусна оръжието на около пет сантиметра и дръпна спусъка.

Изстрелите се забиха в коленните капачки на принц Хамал и той се свлече на металната решетка на платформата. След миг Харват отново вдигна цевта и като натисна спусъка още веднъж каза:

- Ако видиш Аллах, предай му поздрави от Скот Харват.

Глава 92

Докато безжизненото тяло на Калъчкъ се премяташе през парапета и падаше долу, ръката му изпусна дистанционния детонатор. Устройството издрънча върху металната платформа до принц Хамал, който се бе вкопчил в краката си, превит от болка. Смъртта със сигурност бе за предпочитане пред онова, което го очакваше, ако попаднеше ръцете на баща си. Познаваше достатъчно добре престолонаследника. Единствената причина Харват да не го убие беше, че баща му искаше да го направи собственоръчно.

Хамал с усилие отдели ръце от кървавите си колене и се пресегна към детонатора, при което американецът стреля два пъти в лявото му бедро. Докато изкачваше с мълниеносна бързина стълбите до наблюдателната площадка, Харват извика:

- Само да мръднеш и с един милиметър, следващият ти куршум ще попадне в топките ти!

На Хамал му беше безразлично. Животът му и без това бе свършил. Протегна ръка и стигна до детонатора в очакване на пронизващата болка, която трябваше да усети от оловото в слабините си, но изстрел така и не последва. Вместо това усети тежестта на американеца върху гърба си.

Харват сграбчи китката на Хамал и я удари неколкократно в металната решетка, за да освободи детонатора. После търкулна принца по гръб, стисна го за гърлото и каза:

- Дадох дума пред баща ти да не те убивам, но друго не съм обещавал. Как планирахте да ликвидирате лидерите на уахабитите?