Читать «Ответен удар» онлайн - страница 220

- Нов модел бежов ,,Нисан Сентра”. Прието - отвърна Зафир. - Завий на дясно на ,,Ал Мусад” и още веднъж надясно на ,,Каир Ал Дин”. Чакай съобщение. Край.

- Прието. Край - каза Рейнълдс, след което подаде радиостанцията на Харват и се приготви да направи завоите.

След три минути Зафир се обади и ги успокои, че зад тях е чисто. Или Харват беше проявил свръхпредпазливост, или бяха успели да се отърват от опашката си. Нещо му подсказваше, че по-скоро второто е вярно. Не можеше да се отърве от неприятното усещане, че ще попаднат в ситуация, от която много трудно ще се измъкнат.

Рейнълдс отново взе радиостанцията от Харват, за да направи последна проверка. Зафир му съобщи, че складът е бил безлюден през целия ден. Макар паркингът да беше празен, Чип паркира тойотата на една пряка разстояние. Последното, което искаше, беше да привлече внимание.

,,Надхитрил съм ги веднъж - срам за тях. Надхитря ли ги втори път - двойно по-голям срам”, разсъждаваше мислено Рейнълдс, докато вадеше килимчето за молитви, което - както и при предишното му посещение - беше увито около тактическата му пушка ,,Регминтън” 12-и калибър. Предимството на тази втора визита беше, че ако собствениците на сградата не бяха сменили ключалките, Чип си имаше своя връзка ключове.

Тримата заобиколиха склада, за да влязат отзад. Рейнълдс пробва няколко ключа, преди да открие подходящия. Докато Харват го прикриваше със своя ,,Хеклер и Кох”, той извади ремингтъна от килимчето и двамата влязоха вътре крадешком, следвани от Джилиън. В края на коридора Рейнълдс вдигна ръка и започна да брои безмълвно с пръсти. На ,,три” нахлуха в офиса и го завариха напълно опразнен.

Всяко чекмедже на бюрото беше отворено и голо. Харват установи, че положението е същото и с шкафовете. Мястото беше пусто. Някой очевидно беше решил, че е най-добре да не чакат въоръжения западняк да се появи отново.

Махвайки с ръка към противоположната врата, Харват пое към склада и даде знак на Рейнълдс да го последва. Когато влязоха в широкото помещение, се оказа, че и то е празно. Вътре имаше само един разнебитен самотоварач с две спукани гуми, няколко изоставени палети и отпадъци. На пръв поглед, мястото никак не приличаше на доскоро претъпкан със стоки склад. Като се наведе, за да разгледа по-добре един от захвърлените предмети, Харват чу Джилиън да казва:

- Каквото и да правиш, не пипай нищо.

Той веднага отдръпна ръка. Джилиън, нахлузила чифт хирургически ръкавици, които бе открила в самолетната аптечка, започна да събира проби от склада в полиетиленови пликове за смет, взети от камбуза на чесната. През това време Харват продължи огледа на помещението.

В далечния ъгъл се натъкна на купчина катурнати палети. Изглежда, че в бързината предишните посетители на склада явно не бяха забелязали, че част от товара беше изпаднал от платформата. Харват подритна с обувката си палетите и откри голям картонен кашон, съдържащ военна униформа.