Читать «Ответен удар» онлайн - страница 221

Без да забравя, че британците са подарявали на американските индианци одеяла, инфектирани с едра шарка, той повика Джилиън, за да извади дрехата с латексовите си ръкавици и да му помогне да я огледа добре.

Когато тя се доближи, Скот видя, че в полиетиленовите торби има доста събран материал.

- Виж това - каза тя въодушевено, като извади две еднакви бутилки с вода. - Мюсюлманска света вода от свещен извор край Мека.

Харват се втренчи в арабските символи на предния етикет и се изненада:

- Можеш да четеш на арабски?

Джилиън поклати глава.

- На задния етикет има надписи на английски и на още поне единадесет различни езика. Който и да е производителят, явно е износ. Ще трябва да изследваме водата. Може току-що да сме открили средството, чрез което османците са възнамерявали да доставят лек на преданите сунити.

- Само да можем да открием и извора - отвърна Харват.

Джилиън вдигна пред очите му и друг плик, който не посмя да отвори.

- Събрах и няколко пакета с вещество, което може да се окаже нашият неуловим инфекциозен агент. Но както вече казах, докато не го изследваме, не можем да сме сигурни.

Харват похвали работата ѝ, след което посочи кашона и я помоли да извади униформата.

- Какво е това? - попита тя, като я сложи върху един от палетите.

- Горната част от униформата на САНГ - намеси се приближилият се до тях Рейнълдс.

Терминът не говореше нищо на Джилиън.

- Това е акроним - обясни Харват. - Първите букви от Националната гвардия на Саудитска Арабия. Гвардията се състои от представители на племената, предани на саудитското кралско семейство, и отговаря за защитата му от редовната армия на страната и от всеки друг, който може да се опита да го свали от власт.

- И какво търси подобна униформа тук?

Харват се сети какво му бе казал Калъчкъ: „Убийството на най-видните членове на саудитското кралско семейство няма да доведе до всеобщо негодувание по улиците. По-скоро хората ще танцуват от радост. Вместо това, кралското семейство ще избие върхушката науахабитското движение…“ Сега вече знаеше как ще се получи.

- Трябва да се махаме оттук.

- Имам всичко необходимо - каза Джилиън, като отново преметна никаба върху лицето си и го закопча, събра всичките пликове с проби и се приготви за излизане.

Рейнълдс включи бутона за предаване на радиостанцията си, за да получи сведения от Зафир относно положението извън склада, но не получи отговор на повикването си.

- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край - каза той за втори път.

Неприятното усещане под лъжичката, което беше изпълнило Харват, докато влизаха в склада, се завърна с двойна сила.

Макар да не беше вчерашен, Рейнълдс реши да провери дали радиосигналът не среща трудности при преминаването през стените от пенобетон и реши да опита с клетъчния си телефон. Когато екранът показа, че сигналът е отличен, подозренията му, че са в беда, се потвърдиха. Зафир не беше човек, който би напуснал поста си.

Активирайки гласовото набиране на телефона си, Рейнълдс изрече:

- Зафир, мобилен.

След няколко сигнала „свободно“ телефонът прехвърли Чип в гласовата поща на пакистанеца. Той само погледна Харват и Алкът, без да каже нищо. Всички бяха наясно, че са загазели.