Читать «Ответен удар» онлайн - страница 197

- Ти пък кой си? - излая единият от мъжете с отчетлив американски акцент и зае позиция за стрелба, насочвайки оръжието си към Харват.

- ШНП - отвърна Харват, използвайки съкращението на военния жаргонен термин ,,Шибано ново попълнение”. - Рейбърн ви иска и двамата в трапезарията за спешна среща. Дойдох да ви заместя.

- Никъде не отивам, докато Рейбърн сам не ми нареди.

- Ти да не си единственият без радиостанция тук, бе? - скастри го Харват. - Не знаеш ли какво се случи току-що навън? Не си ли чул, че всички са свикани на инструктаж?

- Да, ама…

- Какво ,,ама”, бе, задник? Бях на онзи самолет отвън, който сега е горяща развалина, така че, ще ме прощаваш, ама не ми е до празни приказки с такива като теб.

- Може би най-добре да отидем в трапезарията - предложи другият часови.

- Майната му. Докато не го чуя от Рейбърн, не тръгвам никъде.

- Както искаш - отговори Харват, след което им обърна гръб и тръгна обратно по коридора. ,,Дотук беше с плана да превземеш мястото без един изстрел”, помисли си той, докато подготвяше за стрелба своя ,,Хеклер и Кох”.

- Чакай малко - каза часовият, тъкмо когато Харват се готвеше да се обърне и да натисне спусъка. - И без това вече съм в черния списък на Рейбърн. Не искам повече проблеми. А и чаша кафе ще ми дойде добре.

Харват отпусна пръста си, който беше на спусъка и внимателно свали оръжието. Дотук добре.

Глава 75

Щом охранителите изчезнаха зад статуята на свети Николас, Харват се приготви да отвори с ритник вратата към покоите на Ага Хан. В последния момент обаче се спря и реши да пробва дръжката - беше отключено. Той зареди пистолета си, бутна вратата с върха на кубинката си и влезе вътре предпазливо.

Точно както и останалата част на манастира, стаите на Ага Хан бяха пищно обзаведени. Дебели кадифени завеси покриваха плътно прозорците, а настолни лампи в стил ,,Тифани” хвърляха в стаята приглушена оранжева светлина. В камината горяха дърва, акуратно подредени под формата на буквата ,,А”. Мястото беше изпълнено с миризма на книги и плесен.

В дъното на голямата всекидневна, която приличаше повечето на кабинет или библиотека, Харват завари Ага Хан седнал зад масивно дървено бюро, покрито с ръкописи и древни свитъци папирус. Телевизорът с плосък екран зад гърба му беше настроен на една от денонощните новинарски телевизии.

Облечен с карирана риза и панталони цвят каки, Ага Хан никак не отговаряше на стереотипа за мюсюлмански духовен водач. Нямаше я нито типичната надиплена роба, нито дългата неподдържана брада. Беше леко пълен и плешив, което придаваше измамно кротък вид и той приличаше по-скоро на някой дядо, отколкото на фанатично богат международен играч. Истинският му характер обаче се прояви, когато той вдигна глава и заговори. Роден в изгнание, Ага Хан беше възприел изцяло западната култура и резките му думи бяха произнесени с чист британски акцент.

- Кой сте вие? - попита той властно. - Какво правите тук?

Харват знаеше, че Ага Хан е опасен, и реши да не губи време и да поеме нещата в свои ръце. Насочвайки пистолета си срещу него, каза: