Читать «Ответен удар» онлайн - страница 198

- Тук съм, за да ви задам няколко въпроса. А сега станете и сложете ръце така, че да ги виждам.

Ага Хан не помръдна.

- Знаете ли кой съм аз? - тонът му стана още по-остър.

Харват не го беше грижа. Единственото, за което можеше да мисли в момента, беше вероятността от масово заразяване на американски граждани от смъртоносно биооръжие, тествано в селцето Асалаам, а седящият пред него човек по някакъв начин беше ключът към всичко това. Като превключи на пистолета си полуавтоматичен режим, той проби със заглушен изстрел върха на кожения стол на сантиметри от главата на мъжа.

- Явно сте човек, който има проблем със слуха.

Ага Хан постави длани на писалището, подпря се на тях и стана от стола. Златният му ,,Ролекс” и скъпоценните му копчета за ръкавели проблясваха на светлината на настолната му лампа.

- Ще си платите за това - заплаши шиитският лидер, вдигайки ръце във въздуха. - Кълна се, ще си платите.

- Млъкни - нареди му Харват и посочи с оръжието си кожените столове до камината, подканвайки го да седне на някой от тях. - Не искам да чувам нищо от тебе, освен ако не е отговор на мой въпрос. Разбра ли ме?

Ага Хан седна на единия стол, но отказа за отговори. Харват стреля още веднъж, този път между краката му, при което част от пълнежа на тапицерията се разхвърча във въздуха. Мъжът кимна с неохота и промърмори:

- Разбрах.

- Добре - каза Харват и седна срещу него. Включи лазерния прицел и върху коляното на Ага Хан се появи червена точка.

- За да няма недоразумения, това е мястото, където ще попадне следващия ми куршум.

Ага Хан отново кимна с глава.

Харват балансира пистолета в скута си, все още насочен към коляното на шиитския водач, и продължи:

- Въпрос номер едно. Защо отвлякохте Емир Токай?

Мъжът пое дълбоко въздух и Харват забеляза тъмните кръгове под очите му. Изглеждаше крайно изтощен, сякаш не беше спал дни наред. Когато заговори, рязката, властна реч отпреди минути се смени с тон на примирие и умора.

- Защо ме измъчвате? Знаете причината.

- Имам си своя теория - каза Харват, - но искам да я чуя от вас.

Ага Хан го погледна с изражение, което издаваше, че е твърде изтощен за игри, но че няма избор и е принуден да участва в тях.

- Трябваше ни жив по същата причина, по която на вас ви е необходим мъртъв, но, разбира се, вие знаете това.

- Мога да ви уверя, че не съм бил път до тук, за да убия Емир Токай.

Човекът изглеждаше объркан.

- Така ли? И защо, след като убихте всички други учени да си осигурите мълчанието им.

Беше очевадно, че взима Харват за нечий наемник.

- Тук съм, за да направя всичко възможно случилото се в Асалаам да не се повтори никога никъде.

- Значи не работите за него?

- За кого?

- За Акреп - изфуча Ага Хан, сякаш името изгаряше устата му. - Скорпиона.

Харват никога не беше чувал това име.

- Вижте, работя за американското правителство. Просто ми разкажете за Токай и за това какво се е случило в Асалаам.

Ага Хан се взря за миг в камината и сетне отговори:

- Токай ми беше нужен, за да защитя хората си от Акреп.