Читать «Ответен удар» онлайн - страница 195

Бяха направили завой почти под прав ъгъл. Всичко, с което разполагаха, се намираше от дясната страна на планера. Това включваше оцелялото крило и топлите въздушни потоци, издигащи се от долината. Блъснаха се в долната част на крилото и превъртяха самолета в така наречената „бъчва”.

След едно пълно завъртане остатъкът от откъснатото крило се заби в каменистата почва и се откачи напълно, запращайки корпуса да се търкаля нагоре по ливадата, докато най-сетне спря, катурнат на една страна. Мирисът на кордит в пилотската кабина, който се появи след пистолетните изстрели, се смени с една много по-ужасяваща миризма - на самолетно гориво.

Харват отмести пилота от себе си, разкопча колана и стъпи на облегалката на седалката си.

- Да изчезваме оттук. Можете ли да се движите? - попита той, докато отключваше капака.

Шрьодер реагира пръв, после изсумтя Рейбърн. Дори Грьосер, който не беше имал достатъчно време да закопчае колана си, беше здрав и читав. Капакът беше затиснат от голям камък, но след няколко ритника с тежкия военен ботуш се отвори с трясък. Всички успяха да се измъкнат от самолета и да отнесат пилота на безопасно място, преди относително малкият резервоар с гориво да експлодира и да образува голяма огнена топка.

Бяха се отдалечили достатъчно от горящите останки, когато Харват попита дали всички са невредими. Последва хор от утвърдителни отговори, който завърши с констатацията на върналия се в съзнание, но още замаян пилот:

- А уж гумите били пригодени за всякакъв терен.

Докато Харват правеше импровизирана превръзка на главата на пилота, хората от охраната наизскачаха от сградата.

- Не е нужно - каза летецът, опитвайки се да се изправи - Искам само да знам кой от вас, задници такива, ме простреля.

- Ето този задник - каза Шрьодер, като хвана Рейбърн за ръката с мечешката си длан и го избута напред.

- Добре - прекъсна ги Харват, като подаде радиостанцията на пилота. - Току-що те произведохме в авиодиспечер. Не ме интересува как ще го направиш, но намери начин другите планери да кацнат.

- Какво говориш? - учуди се Шрьодер. - Има твърде много камъни. Ще се разбият като нас, ако не и по-лошо.

- А може би не - отбеляза пилотът. - Още няколко метра вдясно и можехме да имаме по-гладка зона за кацане.

- Не ме е грижа какво ще предприемеш - каза Харват, като извади дистанционния детонатор от джоба си. - Прецени сам.

После настрои дистанционното в работен режим, той погледна към Рейбърн и каза:

- Ти си наред, слънце. Направи каквото се очаква от теб и може да доживееш до преклонна възраст. Само ми извърти някой номер, ще свирят „Големи огнени топки“ на погребението ти - сещаш се какво имам предвид.

Рейбърн несъзнателно посегна към слабините си и към слабините си и към взривното устройство, което Харват го беше принудил да носи в гащите си.

- На твое място не бих пипал там - отбеляза Харват и Рейбърн отмести ръка. - Препоръчвам ти също така да не мислиш за Ел Макферсън - додаде той и изтика бившия си инструктор по посока на „Шато Еглемон“ и приближаващите се охранители.