Читать «Ответен удар» онлайн - страница 184

- Как мина? - попита Джилиън.

- Идеално - отговори Клаудия. - Реагираха точно както предвиди Скот.

Харват намести огледалото за обратно виждане, за да я вижда по - добре от шофьорското място.

- Кажи ми какво стана.

- Щом ме видяха да идвам, ме взеха за туристка, заинтригувана от Ага Хан. Май често им се случва. Но когато споменах името на Тим Рейбърн, всичко се промени.

- Как точно.

- Те със сигурност знаеха за кого говоря. Когато ги помолих да му предадат нещо от мое име, ми казаха, че не им е позволено да приемат пратки за Ага Хан или персонала му. Тогава извадих бележката и хартиения плик от чантата си. Единият от полицаите се пошегува и попита защо хубаво момиче като мен би искало да има нещо общо с човек като Тим Рейбърн. След тази забележка продължих разговора с него. Понеже Ага Хан прекарва много време в Женева, казах, че съм срещнала Рейбърн там и че той ме е помолил, ако някога пристигна в Льо Ральор, да го потърся. Изхлузих гривната от ръката си, пуснах я в плика и казах на полицая, че ако бележката ми не подсети Рейбърн коя съм, то гривната със сигурност ще успее.

- Успя ли да ги убедиш?

- Така ми се стори - отвърна Клаудия. - Няма да се учудя, ако са му се обадили горе, в „Еглемон” , веднага щом съм си тръгнала.

- Бива си я, а, Хорст? - каза Харват.

Шрьодер не изглеждаше особено доволен, че годеницата му е играла ролята на сексапилна необвързана жена, която търси компанията на Тим Рейбърн, за да се позабавляват, независимо че това беше в интерес на общата им мисия. Вместо да отговори, командосът само кимна с глава и се загледа през прозореца на колата във вечерното небе.

- Значи, остават ни около три часа до срещата - продължи Харват, - но мога да ви гарантирам, че Рейбърн и някои от хората му ще се появят по-рано, за да си осигурят добри позиции и да спечелят преднина.

- В бележката пишеше да бъде сам - отбеляза Клаудия. - Откъде си толкова сигурен, че ще пристигне с подкрепление?

- Защото точно това бих направил аз.

Глава 68

Въпреки че се раздели с няколко стотарки в зелено, за да убеди управителя на „Барок кафе“, най-нашумялото нощно заведение в Сион, намиращо се на „Авеню дьо Франс“ 24, да изпълни молбата му, цената си струваше. Единственото, което човекът щеше да си спомня от тази нощ, щеше да е само един американец и най-голямата пачка банкноти, която беше виждал през живота си, и операцията нямаше да засегне кариерата на Клаудия, Хорст Шрьодер и швейцарските командоси. Харват реши, че се е отървал евтино. Макар че клубът претендираше да е наследник на великата традиция на френските кръчми като „Ла Купол“, „Ле Гран капюсин“, „Льо Шиен Ки Фюм”, ,, Льо Трен Блю“ и „Ще Фло“, управителят имаше още много какво да учи за печеленето на пари.

Четиридесет и пет минути преди уречения час първият от охраната на Рейбърн влезе в „Барок кафе“, запъти се към бара и се разположи на една от високите коктейлни маси. Човекът биеше на очи и хората на Шрьодер, които се преструваха на бодигардове на клуба, го забелязаха мигновено. Следващият беше много по-труден за разпознаване. Беше се слял с посетителите почти идеално. Ако един от мнимите бодигардове не го бе мярнал да виси отвън и да чака някоя групичка, с която да завърже приятелство и да се вмъкне в заведението, щяха лесно да го пропуснат.