Читать «Ответен удар» онлайн - страница 186
Брад Тор
- Прикривате следите си много добре - поласка го тя. - Но сте допуснали една-единствена грешка.
- А именно?
- Използвали сте картата в Льо Ральор. Щом научих за това, наех детектив в Женева и той свърши останалото.
Рейбърн не беше във възторг, че жената е прибягнала до услугите на детектив, но можеше да се погрижи за него по-късно, ако се наложеше. Тя обаче успя да го впечатли.
- Явно сте похарчили известна сума пари, за да ме откриете. Надявам се да си е заслужавало.
- Ще видим - отговори Клаудия.
- Защо не ми разкажете как попаднахте на тези хубави гривни?
- Баща ми беше в екипа на Доналд Елисън.
- Бернар Лавоан? Той ли ви беше баща?
- Не, Морис Веве. Помощникът на Бернар.
- Носачът - спомни си Рейбърн. - Разбира се. Но какво общо има това с мен?
- Както споменах в бележката си, Мари Лавоан не е споделила цялата информация с вас. Изпратеното в ,,Сотбис" е било само малка част от онова, с което е разполагала.
Рейбърн отвлече за миг вниманието си от бутилката шампанско и каза:
- Знаех си, че не може да ѝ се вярва.
- Напълно съм съгласна с вас, господин Рейбърн. Баща ми вложи точно толкова усилия в работата, колкото и мосю Лавоан. И все пак, Мари изобщо не си е и помислила да ме включи във вашите сделки.
- Трябва да ме разберете. Отношенията ми с Мари Лавоан са много….
- Бяха - поправи го Клаудия, прекъсвайки го по средата на изречението. - Отношенията ви са „били”.
- За какво говорите?
- Мари Лавоан е била убита, господин Рейбърн. Точно както съм сигурна, че баща ми, мосю Лавоан и доктор Елисън са били убити.
- Защо ме гледате така? - попита Рейбърн. - Нямам нищо общо със смъртта им.
- Така ли?
- Не.
Мюлер устоя на втренчения му поглед и после каза:
- Каквото и да се е случило, вече няма голямо значение. Дойдох тук по работа, а не да печеля приятели.
- Жалко - отвърна Рейбърн, който свали телената клетка и внимателно завъртя дъното на тъмнозелената бутилка шампанско, докато тапата не изскочи с меко пукване. - Имам чувството, че с вас можем да станем изключителни приятели.
- Съмнявам се.
Рейбърн наля шампанско в чашите им и отново постави бутилката в кофата с лед.
- Тогава най-добре да прескочим любезностите и да преминем по същество.
- Напълно съм съгласна - каза Клаудия, поемайки подадената ѝ чаша.
Прескачайки и тоста, Рейбърн отпи от шампанското, облиза устни доволно и продължи разговора:
- Казахте, че Мари Лавоан не е била напълно искрена с мен. От къде знаете това?
Мюлер остави чашата си на масата и отговори:
- Всички артефакти от пещерата са били пренесени от баща ми и Бернар Лавоан… , работили са наравно.
- Следователно вие се чувствате в правото си да искате равен дял. Прав ли съм?
- Точно така.
- Само че имаме проблем. Според вас Мари Лавоан вече не е сред живите.
- Всъщност според полицията.
Рейбърн пое още една глътка шампанско и се поинтересува:
- Каква точно с била причината за смъртта на Мари Лавоан?
- Огнестрелна рана в главата - отвърна появилият се зад него Харват, предрешен като сервитьор и дегизиран с по-тъмна коса, очила и козя брадичка.