Читать «Ответен удар» онлайн - страница 149

В разрез с представата за мир, благоденствие и стабилност, която имаше външният свят за тази страна; саудитската династия береше душа. Множество социално-икономически проблели като се започнеше от рекордния дефицит, високата безработица и ултрарадикалния консерватизъм и се стигнеше до негодуванието по повод бързото навлизане на западната култура в крайната нетърпимост към американското военно присъствие на саудитска земя и спада на приходите от петрол, след като Съединените щати започнаха да разработват иракските нефтени кладенци - всички тези фактори, взети заедно, създаваха един от най-опасните политически климати в историята Саудитската монархия.

За всеки, който си дадеше труда да вникне в положението, беше очевиден фактът, че контролът върху властта през последните десетилетия преживява рязък упадък. Подходът към управлението на фамилията, състоящ в игнориране на вътрешните проблеми с надеждата, че те просто ще изчезнат, беше самоубийствен.

Щом се изправеше пред предизвикателство обаче, саудитската династия постъпваше като повечето деспотични режими - отвръщаше на удара, и то здраво. Под предлог, че уж защитава националната сигурност и ислямския закон, тя хвърляше в затвора лидерите на опозиционните групи и всеки, който би могъл да бъде заплаха за монархията, изтезаваше арестантите и в много от случаите ги наказваше със смърт.

Предвид всичко това, никак не беше чудно, че владетелите на Саудитска Арабия срещаха трудности при получаването на точна оценка на общественото мнение. Нито един полуинтелигентен поданик на кралството не би дръзнал да отговори честно на научно проучване или телефонна анкета, затова монархията беше принудена да разчита на мрежа от доносници във всички социални слоеве на саудитското общество. Проблемът с тези доносници беше, че те често докладваха само онова, което смятаха, че техните поръчители искат да чуят. В резултат се получаваше разузнавателна информация с най-различна степен на качество и достоверност. После тя биваше анализирана успоредно с работния продукт на недотам ефективните саудитски разузнавачи, повечето от които, в това число и заместник-министърът им, така си бяха заровили главите в пясъка, че не им се виждаха раменете. В резултат на това всички тези източници бяха, меко казано, достатъчни, за да може монархията да напипа пулса на обществото и да държи в пълен контрол страната.

Като американец Рейнълдс никак не уважаваше бруталния начин, по който саудитците управляваха кралството си, но това си беше тяхната страна. Онова, което булеше у него най - силно презрение, беше по начина, по който манипулираха общественото мнение в региона. Например в опита да се престори на вярващ мюсюлманин, крал Фахд се беше отказал от титлата си „Негово величество“ и я беше заменил с „Пазител на свещените джамии на Мека и Медина“ двете най-съкровени места за ислямския свят. Един от членовете на кралското семейство дори беше скалъпил някаква нелепа схема за бутилиране и продажба на вода от наскоро открит източник, извиращ в свещения град Мека, който уж бил утолявал жаждата на самия пророк Мохамед. Рейнълдс не вярваше на нито една дума. Макар че действително имаше няколко доста набожни представители на династията, те определено бяха малцинство. Опитът на семейството, да изглежда праведно беше абсолютна преструвка. Всеки, който беше чувал разкази на свидетели или беше видял с очите си разврата на саудитските принцове, които се забавляваха като за последно, без всякакво уважение към догмите на исляма, познаваше истинския морал на тези хора.