Читать «Ответен удар» онлайн - страница 145

- Ако успея да уредя Ванеса и Алън да бъдат преместени във военномедицинския институт - поде Харват, - ще ми помогнеш ли , за да ги убедим да заминат?

Джилиън се замисли и после отговори:

- Ако това е единственият начин да бъдат в пълна безопасност, тогава да, ще ти помогна. Харват погледна към своя часовник с хронограф „Коболд Фантом" и изчисли часовата разлика между Италия и Вашингтон.

- Ще трябва да се обадя тук-там, за да задействам процедурата.

- Това означава ли, че оставаме заедно?

- Как да ти откажа? Та нали ти дължа живота си?

Джилиън се усмихна.

- Искам да се обадя на Ванеса и Алън и да говоря с тях, преди да се заемеш с уреждането на въпроса.

- Добре - съгласи се Харват, вдигна телефона от нощното шкафче и ѝ го подаде. - Колкото по-скоро свършим с това, толкова по-добре за всички нас.

Глава 52

- Да, тук е - каза Джилиън и даде знак на Харват да вдигне слушалката на телефона върху писалището. - Сега ще вдигне дуплекса.

Когато Харват се включи в разговора, Алън Уиткоум попита:

- Доколко е голяма опасността, в която се намираме?

- Достатъчно голяма. Мисля, че няма да ви навреди, ако си вземете кратка почивка - отвърна Харват съвсем откровено. - Веднага щом затворим, ще започна да уреждам отпътуването ви.

- Джилиън каза, че ще ни изпратите във вашия военномедицински изследователски институт.

- Мисля, че така е най-разумно. Това е водещият институт у нас, който изследва болестта. Ще изпратим тъканните проби направо на тях, така че да можете да започнете работа още с пристигането си.

- Вълнението ни идва малко в повече, но смятам, че с госпожа Уиткоум ще приемем предизвикателството.

- Чудесно - поздрави го Харват. - Тогава ще ви оставя, за да уредя заминаването ви.

- Преди да затворите, мисля, че трябва да чуете нещо, на което се натъкнах.

- Какво ето?

- Преди няколко дни, когато казахте, че всеки, влязъл в контакт с мистериозната болест, започва да се държи като вампир, думите ви ме накараха да се замисля. Иракчаните в онова село, чуждестранните хуманитарни служители, които са се опитали да им помогнат… всички те са се държали точно по този начин.

- Стига, Алън - възрази Харват. - Да не искате да ми кажете, че си имаме работа с вампиризъм?

- Почти - потвърди Уиткоум. - Мисля, че всъщност става дума за епидемия на бяс.

Изображенията от нагръдниците и дърворезбата по дървения сандък от ледената пещера нахлуха в съзнанието на Харват. Не вълци, а кучета.

- Защо точно бяс? - поинтересува се той, като се опитваше да намери връзката.

- Както вече казах, вашето споменаване на граф Дракула ме хвърли в размисли. Никой от нас не бе погледнал на нещата от този ъгъл. Отне ми известно време, но успях да изровя статия от списание, която бях чел преди години. Един лекар на име Хуан Гомес Алонсо от болница „Херал“ в град Виго, Испания, е публикувал научен труд в специализирания журнал „Неврология“, в който изследва приликите между митичния вампир и симптомите при човек, заразен от вируса на бяса. Паралелите са поразителни. Човешките същества, инфектирани с тази болест, са особено, агресивни и нападат и хапят подобно на вампирите. Твърди се, че вампирите съблазняват жени и се скитат по земята нощем. Болните от бяс проявяват хиперсексуалност и страдат от тежка форма на безсъние. Вампирите имат пристъпи и смучат кръв, а пациентите с бяс често получават конвулсии и им избива кървава пяна на устата. Вампирите мразят чесън, а заразените с вируса са крайно чувствителни към силни миризми, особено тази на чесъна. Вампирите избягват огледалата, защото не се оправят с тях, а болните не могат да понасят собственото си отражение и избягват всеки предмет, в който биха могли да се огледат. Вампирите се боят от дневната светлина, а инфектираните хора често развиват сипна фоточувствителност. И накрая, вампирите се боят от светена вода, а болните от бяс страдат от хидрофобия.