Читать «Ответен удар» онлайн - страница 144

Въпреки чашата вино, която беше обърнала в отсрещното кафене, Джилиън все още потръпваше при спомена за убийството на Халид Аломари. Но колкото повече разбираше какви чудовища са хората от неговата пасмина, толкова повече ѝ олекваше.

- Трябва да определим приоритетите си - заяви Харват и се пресегна да вземе едната чаша с кафе.

- Лесна работа - отвърна Джилиън. - Тъканните проби трябва да се изпратят на Уиткоум възможно най-скоро.

- Съгласен съм, но искам и хората от американското правителство, които се занимават с този проблем, също да ги изследват. - Хвърли кос поглед на Джилиън и допълни: - Ванеса и Алън са порядъчни хора. Не искам да им се случи нещо.

- И аз.

- Добре. Ще ми се да уредя да напуснат Дърам за известно време. Въпреки че сме се погрижили за Аломари, не се знае с кого е разговарял и дали семейство Уиткоум не са в опасност.

Джилиън не беше премислила този риск и се разтревожи.

- Какво имаш предвид?

- Искам да бъдат откарани в специална военна база, където могат да продължат да работят по случая и където ще бъдат в пълна безопасност.

- Американска военна база?

- Да. Форт Детрик, щата Мериленд.

- Американският военномедицински институт за инфекциозни болести - предположи Джилиън.

- Запозната ли си с дейността му?

- Разбира се.

Харват се поколеба за миг и после каза:

- Искам да отидеш с тях.

- Аз ли? Защо?

- Защото преживя достатъчно. Ще става все по-опасно. Не мисля, че е редно да те моля да останеш с мен.

- Първо - каза Джилиън, като погледна гневно към Харват, - аз преценявам какво е редно за самата мен и, второ, ти имаш нужда от мен.

Харват знаеше, че без нея ще се придвижва много по-бързо, но се чувстваше задължен да я изслуша.

- Защо реши така?

- Не знаем какъв ще е резултатът от пробите, които взехме. Може да не дадат нищо. При всички случаи, ти няма да седиш тук и да чакаш да научиш. Ще тръгнеш след Рейбърн. Трябва да намериш Емир Токай. Сега той е единственият, който би могъл да хвърли светлина върху всичко това. Стига да е още жив, както вече казахме.

Тя буквално го закова. Точно това беше планирал Харват, но все още не виждаше смисъл да пази „съседното място в самолета”.

- Все още не разбирам защо си ми нужна за всичко това.

- Емир се свърза с мен, защото имаше парчета от пъзел, които не можеше да сглоби. Ако е още жив, може все още да има нужда от моите експертни познания.

- А ако не е?

- Ако не е жив и ти успееш да откриеш Рейбърн, предполагам, че той ще държи цялата документация на доктор Елисън. Това включва ръкописа на Силен и бог знае какво още. Ще ти трябва някой, който да се ориентира във всичко това и да дешифрира важните документи възможно най-бързо. Знаеш много добре, че няма как да го направиш без мен, Скот.

Харват не само го знаеше, но и му беше крайно неприятно от тази мисъл. Въпреки че тя се беше оказала доста способна, все пак не беше оперативен агент, а задачата щеше да става все по-рискована. Това му напомни отново за Мег Касиди, само че този път човекът, когато по волята на съдбата трябваше да вземе със себе си в бой, не беше имал лукса да премине няколкоседмично обучение с най-добрите кадри на разузнаването. Всичко, с което Джилиън Алкът разполагаше, беше той самият.