Читать «Ответен удар» онлайн - страница 142

Пристигна доста преди сенатора и реши да убие оставащото му време във въпросния бар, който се намираше на долния етаж. Поръча любимото си питие - двойно мръсно мартини с водка ,,Абсолют" и много маслини - облегна се на стола и се заслуша в музиката, която долиташе от колоните над главата му. Беше парче от негов любим албум - ,,Майчина връзка" на легендарната фънк група „Парламент". Бог му беше свидетел, че мразеше Вашингтон. Но в подобни моменти, вдъхновен от докосването до култура, си мислеше, че почти си заслужава да живее в този безличен град.

Тъкмо беше преполовил третото си мартини, когато се сети да погледне часовника на ръката си и осъзна, че е изгубил представа за времето. Хвърли една петдесетдоларова банкнота на масата, изхвърча от бара и хвана асансьор до своя етаж.

Докато вратите на асансьора се отваряха, той се молеше Кармайкъл да не го чака в коридора и слава богу тя още не беше там. След като отключи стаята си, Търнър имаше време колкото да пусне една вода и да изплакне устата си с ароматизирана вода ,,Листерин” от хотелското шишенце в банята, преди да чуе познатото почукване на вратата си.

- Добър вечер, Хелън - усмихна се той и въведе Кармайкъл в стаята.

- По дяволите, Брайън, какво става? - отвърна тя, докато той затваряше вратата. - Мислех, че общуваме само с имейли отсега нататък.

Търнър не се почувства засегнат и усмивката не слезе от лицето му:

- При нормални обстоятелства - да, но тази вечер имам за теб нещо специално.

Кармайкъл не пожела да седне на стола, който ѝ предложи младият ѝ любовник, и остана да стърчи в средата на стаята.

- Е, какво има?

- И целувка ли няма да получа? - каза Търнър, протягайки жално ръце под въздействието на погълнатия алкохол. - Започвам да си мисля, че вече не се интересуваш от мен.

- Пиян ли си? - попита го строго тя. - Мамка му, не е за вярване! Домъкнах се чак дотук, а ти си се накъркал.

- Хелън, моля те - натърти Търнър, поклащайки глава малко повече, отколкото бе необходимо.

- Какво ми се молиш? - сопна се тя. - Защо съм тук, Брайън?

Търнър отново се усмихна и поклати тялото си в импровизиран танц.

- Защото открих нещо, което ще бъде последният гвоздей в ковчега на Скот Харват. Наречи го смъртоносен удар.

Кармайкъл, която се канеше да си тръгне, реши да изчака и да изслуша младия служител на ЦРУ. Тя седна на ръба на огромното легло и кръстоса крака.

- Е, какво имаш за мен?

Търнър вдигна показалец, сякаш казваше: ,, Ей сега се връщам" и изчезна в малкия коридор, където бяха банята, гардеробът и сейфът на стаята. Миг по-късно се появи отново, размахвайки тънка папка.

- Казах ти, че все отнякъде ще изскочи доказателство.

- Доказателство за какво? Кармайкъл не можа да повярва на ушите си.

- Какво си открил?

- Рапорти за предприети акции - обяви той гордо, като и подаде досието. - Рапорти за ,,черни" нелегални операции, които уж никога не са извършвани.

- Как се добра до тях? - попита сенаторът, като разлисти страниците. - Никой не оставя такава секретна информация на показ.