Читать «Ответен удар» онлайн - страница 140

- Мамка му - изруга Харват и се дръпна от прозореца.

- Какво става? - попита Джилиън.

- Навън гъмжи от полиция.

Джилиън доближи прозореца, за да се увери сама.

- И какво ще правим?

- Властите със сигурност ни смятат за серийни убийци, тръгнали на тридневен лов за жертви. Няма да ни пуснат да си тръгнем просто така, а аз не искам да ги въвличам в престрелка.

- Тогава какво предлагаш?

След като помисли няколко секунди, Харват отново погледна през прозореца и очите му се спряха на нещо в края на алеята.

- Можеш ли да караш мотоциклет?

- Не, защо?

- Защото ми хрумва само един начин да се измъкнем оттук, а възможността да го реализираме, е едно на милион.

След няколко минути, с каски с визьори на главите и облечени в униформите на изпадналите в безсъзнание ченгета, Харват и Джилиън излязоха от хотела и бързо минаха покрай чакащите навън полицаи.

Когато ги засипаха с въпроси какво става вътре, Харват вдигна във въздуха плик за улики с обгорелия картечен пистолет на Аломари, който беше извадил от фурната и продължи по пътя си. Изглежда, това свърши работа и полицаите проявиха разбиране. Бяха наясно, че е извършено убийство и наличието на подобно екзотично оръжие затвърждаваше техните неизказани предположения, че сцената на местопрестъплението е особено зловеща. Очевидно капитанът беше пратил двамата полицая от мотоциклетния патрул да изпълнят някаква важна задача, свързана с оръжието, и те нямаха време за празни приказки. Никой не възрази. Надяваха се скоро да им бъде разрешено да влязат и да видят с очите си ужасната гледка. Сред тях нямаше човек, виждал сцена на убийство.

Те продължиха да говорят помежду си, но когато Джилиън се качи зад Харват на един от мотоциклетите в дъното на алеята, на всичко отгоре с раница на гърба си, неколцина от жандармеристите започнаха да подозират, че нещо не е наред.

„Моля те, запали от първия път”, помисли си Харват. Моторът го послуша и вече бяха изминали половин пресечка, преди първите полицаи да нахлуят в хотела, да открият колегите си в кухнята и да се върнат на двора, за да изпратят екип след отвлечения мотоциклет и възседналите го бегълци

Воят на полицейските сирени отекна в каменните къщи на селцето. Харват преминаваше с мощния мотор по улици и тротоари и беше благодарен, че вече се мръква и повечето хора са си по домовете.

Джилиън се придържаше към нейната част от плана. След като наетият от тях мерцедес се оказа обкръжен от полицейски коли пред хотела, единствената им надежда за бягство беше автомобилът на Халид Аломари. Само трябваше да го намерят.

Скот беше наясно, че Аломари е професионалист и не би паркирал близо до местопрестъплението, но пък и не би следвало да е оставил колата си твърде далеч, тъй като му е бил нужен пряк достъп до единствения път, водещ до Кол дьо ла Траверсет.