Читать «Ответен удар» онлайн - страница 136

Тя се зае отново да проучва сложната дърворезба по стените на сандъка в опит да разгадае значението ѝ. Когато най-сетне заговори, тонът и беше съвсем делови. Беше съгласна с Харват, че сцените са алегорични, но не разбираше точното им послание. Имаше изображение на някаква магическа книга, която според нея би могла да е ,,Артхатастра“, но изтъкна, че все пак е специализирала палеопатология, а не иконография.

Същевременно тя се съгласи със Скот, че онова, което преди са взимали за изображения на вълци на нагръдниците, са всъщност кучета. Върху сандъка бяха изобразени не само озъбени глави, а и закривени опашки - отличителен белег на Саnis familiaris, която не се забелязваше у Саnis lupus.

Макар Харват да бе доволен, че са стигнали до едно и също заключение, това все още не обясняваше решението на Ханибал да използва образите на кучета, за да сплаши враговете си.

- Ханибал използвал ли е кучета в битките си? - поинтересува се той, докато продължаваха да изучават сандъка.

- Много от древните армии са ги използвали, но не мога да твърдя със сигурност, че това важи и за Ханибал. Дори да е така, не е било необичайно.

- Нищо особено плашещо.

- Така е. А и ако тази армия е използвала кучета, то къде са те? Няма никаква следа от тези животни. Нито една каишка или намордник - нищо.

Харват кимна в знак на съгласие.

- Каква е връзката тогава?

- Нямам представа - отговори Джилиън, която остави сандъка и прокара ръка през косата си. - Липсват твърде много вещи. Може да отнеме месеци, дори години, за да направим цялостни разкопки с подходящ екип, преди да открием отговорите, които търсим.

- Не разполагаме с толкова време.

- Какво да правим тогава?

Харват погледна часовника си. Без одеяла и без огън нямаше как да изкарат нощта.

- Трябва да се върнем.

- Ще ми се да бях взела камера - каза Джилиън.

- Може да има в някоя от чантите на предишната експедиция… - подхвана Харват, но спря веднага щом видя, че Джилиън клати глава.

- Вече ги проверих. Няма нищо. Дори да бяхме открили камера, батерията ѝ отдавна щеше да е изтощена.

Беше права. Харват не бе помислил за това

- Но има друго, което бихме могли да направим - додаде Джилиън. - Дай ми пикела си.

Харват ѝ подаде единия, с който беше трошил късове лед от стената, за да ги държи до лицето си.

- Какво смяташ да правиш?

- Ще събера проби.

- Проби от какво?

Алкът се запъти към един от тунелите, погледна през рамо и отвърна:

- От човешка тъкан.

Глава 49

Избраха наслуки петима войници. С онези, които бяха покрити с най-дебелия лед, се зае Харват. Освен това той се гласи да се заеме с най-зловещата задача - да отсече темето на всеки череп, за да може Джилиън да събере проби от мозъчната тъкан. Тъй като загадъчната болест включваше сериозен енцефалитен компонент, тя беше настояла, че е абсолютно наложително заедно с другите проби да вземат и материал от мозъка. Макар да разполагаха само с пикели, те действаха така, сякаш обработваха безценен диамант с най-прецизните инструменти в света.