Читать «Ответен удар» онлайн - страница 137

Внимателното отношение на Джилиън беше продиктувано от уважението ѝ към древната история. При Харват - от уважение към събратята му по оръжие. Макар че навън дневната светлина вече гаснеше, никой от тях не прояви небрежност. Прецизно издълбаваха леда, докато стигнеха до замразената плът. Въпреки че Алкът не беше сигурна дали Алън Уиткоум ще успее да научи нещо от пробите, тя искаше поне да му даде възможност да ги изследва. Може би сред тези замразени тела лежеше ключът към загадката. Ханибал никога не би изпратил хората си в битка, без да ги защити от собственото им оръжие. Възможно беше тези войници - членовете на елитната му гвардия - да са били ваксинирани и тяхната ДНК би могла да разкаже на съвременния свят за могъщото оръжие, което са пренасяли.

Щом пробите бяха събрани, двамата бързо се върнаха към алпийското си снаряжение. Харват разхлаби въжето си и видя как тежката раница, висящата над главите им, го изтегли през втората серия осигуровки. Въжето прелетя със свистене през празното пространство на пропастта и се приземи с тъп звук точно до Джилиън.

Харват закачи самохватите и показа на Джилиън как се използват за катерене по въжето. Помагаше ѝ, докато тя не овладя умението, и после, след като отново свърза двете седалки с осигурителен ремък, започнаха изкачването. На около шест метра от върха Скот откачи раницата си от въжето и успя да провре през презрамките ѝ двете си ръце. Когато стигнаха остатъка от сриналата се ледена рампа, смениха въжетата, изкачиха се отново на тесния проход Кол дьо ла Траверсет, стегнаха багажа си и поеха обратно към „Мечата кожа“. Единственото осветление по трудния път надолу идваше от челниците им.

Докато стигнат хотела, силният снеговалеж вече образуваше завеса. По време на прехода бяха мълчали почти през време. Джилиън се бореше с психологическата и емоционална травма от убийството на Халид Аломари, а Харват се мъчеше да разбере преди всичко каква е връзката между Тимъти Рейбърн и убиеца. Рейбърн беше организирал експедицията, за да открие мистериозното оръжие на Ханибал, а Аломари, извежда беше елиминирал всеки, който разполагаше с каквато и да било информация за находката. И все пак имаше един човек - Емир Токай, когото Халид не беше успял да убие, но само защото Рейбърн беше се добрал пръв до него и го беше похитил. Нещо не се връзваше. Двамата явно бяха работили върху един и същи проект, но от два различни ъгъла…

Убийството на учените, след като вече си бяха свършили работата, както и ликвидирането на всеки запознат с нея имаше смисъл, но отвличането на Токай беше в разрез с логиката. Защо и той не е бил убит? Защо е бил отвлечен?

Щом наближиха хотела, Харват се опита да успокои мислите си. Беше уморен и не му се гадаеше. Трябваше му само един продължителен горещ душ, последван от няколко таблетки адвил и хубав нощен сън. В момента, в който влязоха в хотелската кухня през задния вход обаче, той осъзна, че това негово желание отново няма да се сбъдне.

- Мамка му! Стой на място!- изкрещя единият от двамата местни полицаи, стреснати от внезапната поява на Харват и Алкът. Ако се съдеше по униформите им, явно бяха от мотоциклетния отряд, но това не обясняваше присъствието им в кухнята на Мари Лавоан.