Читать «Ответен удар» онлайн - страница 132

Харват остана при сандъка, опитвайки се да дешифрира изображенията. Те представляваха някаква алегория, но му беше трудно да проумее значението ѝ.

- Знаеш ли какво? - провикна се той през рамо, като продължаваше да се взира в плетеницата от резбовани фигури. - Не съм много сигурен, че това са изображения на вълци.

- Така ли? - отвърна Джилиън, чийто интерес беше погълнат от нещо, намиращо се в тунела. - Какво са тогава?

- Мисля, че фигурите са на кучета.

- Изглежда си сбъркал призванието си - разнесе се мъжки глас зад гърба му.

Това бе глас, който Харват познаваше почти толкова добре, колкото своя собствен. Той принадлежеше на човека, когото беше преследвал от месеци и който му беше устроил капан в Багдад и се опитал да го убие в Кайро, Лондон и Париж - Халид Шейх Аломари.

На Харват много му се щеше случващото се да е плод на въображението му, знаеше, че не е така. Щом се обърна и видя убиеца от Ал Кайда, застанал с автоматичен картечен пистолет в ръка, веднага се пресегна да извади собственото си оръжие. Сети се обаче, че за нещастие го беше оставил в раницата за по-голяма тежест. Неспособен да предприеме каквото и да е, Харват направи единственото, за което се сети. Изкрещя на Джилиън да бяга.

Глава 47

- Повикай жената обратно тук - заповяда му Аломари, щом Джилиън изчезна в един от тунелите. - Ако ми се наложи да тръгна да я търся, уверявам те, ще ѝ причиня смърт, толкова болезнена, колкото ще е и твоята.

- Начукай си го.

- Грешен отговор - отвърна убиецът, пристъпи напред, и удари Харват по лицето със своя тактически картечен пистолет марка „Щаер“.

Харват залитна назад и се облегна на сандъка. Само така можеше да запази равновесие.

- Да пробваме пак. Извикай жената да се върне. Веднага.

- Сам си я извикай, задник - озъби му се Харват, който усети вкуса на кръв в устата си.

Убиецът махна с оръжието си, подканяйки Харват да се отмести от сандъка.

- Както искаш. И без това няма да стигне далеч.

Харват се подчини и Аломари додаде:

- Достави ми голямо удоволствие да те гледам по телевизията. Жалко, че от „Ал Джазира“ не са успели да те хванат в анфас.

- Жалкото в случая е - отвърна Харват, свивайки ръка в юмрук, - че аз не успях да те хвана в анфас.

- Имаше тази възможност, но я изпусна, нали?

Този факт беше до болка известен на Харват.

- Как откри това място, дявол да те вземе?

- И преди съм идвал тук - каза Аломари, като вдигна картечния си пистолет и го насочи към гърдите на Харват. - Не мислех, че някога ще се върна, но преди нашата обща приятелка от „Сотбис“ да умре, ми предложи да повторя посещението си. Щях да дойда и по-рано, но ми отне време, докато намеря доктор, на когото да се доверя, за да извади куршума ти от рамото ми.

Харват ненавиждаше лекотата, с която Аломари се изразяваше на английски. Впрочем, и на всички други езици, които използваше, за да пътува без всякакви проблеми по света, вършейки най-мръсната работа за Ал Кайда. Но гневът му бе премесен със задоволство и той не можа да сдържи усмивката си. Един от куршумите в Париж явно беше попаднал право в целта.