Читать «Ответен удар» онлайн - страница 133

- Намираш раната ми за забавна - забеляза убиецът. - Гарантирам ти, че не е и наполовина толкова болезнена, колкото тези, които ще нанеса на теб и колежката ти. А сега извади пикелите от калъфите им и бавно ги остави на земята.

Харват нямаше намерение да изпълнява повече заповеди.

- Ако смяташ да ме застреляш, давай, натисни спусъка.

- Би било твърде лесно. Приготвил съм ти нещо друго. Пусни пикелите. Да не повтарям повече.

- Майната ти - отговори Харват.

Аломари отново пристъпи напред и го халоса с пистолета си, този път двойно по-силно.

На Харват му се зави свят и пред очите му заиграха снежинки, но не смяташе да се даде без бой. Опитвайки се да фокусира погледа си върху агента на Ал Кайда, той събра сили и се нахвърли върху него.

Въпреки раната в рамото Аломари с лекота избегна удара и видя как обутият с котки Харват изгуби опора под краката си и блъсна главата си в ръба на един от изходите.

Още преди Скот да се строполи на земята, Аломари вече го беше хванал. Неизтощимият убиец го извлече за яката на грейката, замахна с картечния си пистолет и му нанесе силен удар слънчевия сплит, изкарвайки въздуха от дробовете му. Щом Харват се преви на две от болка, неприятелят заби юмрука си в челюстта му и блъсна главата му назад.

Харват разпери ръце в опит да се хване за нещо и да спре падането си, но улови единствено въздух. Сгромоляса се на ледената земя и когато главата му се удари в нея, се чу такъв силен трясък, че звукът отекна в залата и в коридорите. За пореден път пред очите му се завъртяха звезди, но този път заедно с тях нахлу и тъмнина, която заплашваше да го надвие. Харват ѝ се съпротивляваше. Единственият му шанс да оцелее беше да остане в съзнание. Аломари си играеше с него, но в мига, в който агентът припаднеше, убиецът щеше да го довърши. Това му беше пределно ясно, както и факта, че не биваше да оставя оръжието си в раницата.

Като се претърколи по корем, Харват се помъчи да се изправи на колене. Най-накрая успя, при което Аломари му заби здрав ритник в ребрата - на същото място, където го беше ритнал и охранителят на „Сотбис“ два дни по-рано.

Допълнителните принадлежности, с които беше натъпкал грейката си, не можаха да смекчат удара. Ценната глътка въздух, която бе успял да вкара в белите си дробове, отново беше изкарана насилствено навън и гърдите му се свиха в спазъм. Някъде в подсъзнанието му един тъничък гласец го увещаваше да се предаде. Не можеше да се мери с Аломари. Врагът беше твърде силен. Тази мисъл беше признак на слабост, а Харват мразеше слабостта. Той не само затръшна желязната врата на съзнанието си за този глас, но си наложи да вдиша дълбоко въздух. Трябваше да се вземе в ръце, да събере сили и съобразителност, за да не умре тук като Елисън, Бернар и техния носач Морис.

Докато дробовете му жадно се изпълваха с въздух, той се огледа в търсене на някакъв предмет, който би могъл да използва като оръжие. Опита се да си припомни какво е прибрал в грейката си и дали нещо не би могло да му послужи. Бързо прехвърли наум възможностите, но прецени, че нищо няма да му свърши работа. Сетне се сепна.