Читать «Ответен удар» онлайн - страница 130

Най-накрая Харват дръпна Джилиън за грейката и двамата се разделиха и тръгнаха в различни посоки, за да изследват другите части на пещерата. Навлизайки по-навътре в един от тунелите, те започнаха да откриват тела - останки от елитната гвардия на Ханибал. Със сигурност бяха повече от трийсет души, повечето все още обвити в лед с различна дебелина. По пода на тунела беше разхвърляно съвременно оборудване. На места си личеше, че ледът е целенасочено разтопяван, за да се извадят някои от замръзналите трупове и да се вземат предметите, които са носели, а и бог знае още какво.

Естествено образуваните тунели завиваха и се сливаха един с друг, а двамата тръгнаха в различни посоки, водени от вроденото си любопитство. Независимо че се озоваваха различни места, ехото от драскащите по леда котки известяваше, че другият бе някъде наблизо.

Светлината от челниците им беше единственият спътник на мислите им в срещата с историята. На места Харват се натъкваше на артефакти, облегнати на ледените стени или грижливо подредени във вътрешността на ледени ниши, в очакване да бъдат описани, поставени в найлонови пликове и отнесени в плевнята на Лавоан. Тук бяха извършени изумителни по мащабите си разкопки и макар че много от предметите вече бяха преместени, историческата значимост на останалото беше поразяваща.

Видът на войниците с нагръдници, замръзнали и леда, с оцъклени очи и уста, широко отворена в ням вик, ги караше да се чувстват така, сякаш бяха влезли в някоя древна къща на ужасите. Като че фигурите бяха консервирани в някакво гранично състояние на страх. Точно както и слоновете, те изглеждаха така, сякаш всеки миг биха могли да се върнат към живота, да изскочат от леда с високо вдигнати мечове и бойни чукове, готови за битка.

Освен Елисън, Бернар и техният носач Морис, никой не беше виждал тези войни в продължение на повече от две хиляди години. Харват можеше само да си представи как се е почувствал археологът, когато ги е открил. Явно беше изпитал невероятна тръпка и като човек, и като професионалист.

Харват беше изваден рязко от унеса си от обезумелия глас на Джилиън, която го викаше по име.

Глава 46

Никак не му беше лесно да определи точното местоположение на Джилиън. Заради лабиринта от тунели гласът и отекваше в толкова много посоки, че бе невъзможно да прецени дали да тръгне да я търси напред, или да се върне назад.

Накрая Харват излезе от мрежата от тунели и се озова в друга голяма камера. Завари Джилиън заедно с причината, която я беше накарала да го повика. На изхода на един от тунелите лежаха три, със сигурност съвременни, но също така очевидно мъртви тела, замръзнали в странни разкривени пози. С разперените си ръце и свитите си пръсти те сякаш молеха за помощ е се опитваха да се пресегнат и да сграбчат всеки, който се приближи до тях. Изглежда, Джилиън почти се беше спънала в тях.

След като ги огледа внимателно, Харват забеляза, че двама от тях са простреляни в тила. Най-лесно разпозна Бернар с рунтавата му черна брада. Предположи, че трупът до него е на Морис. Оставаше третият. Малко по-встрани, облечен в скъпа алпийска екипировка марка ,,Норт Фейс“, лежеше проснато тялото на доктор Доналд Елисън. Гърлото му беше прерязано от ухо до ухо, а якето и панталоните му, както и заобикалящият го лед бяха покрити с тъмночервени, почти черни петна. Харват беше виждал доста зловещи местопрестъпления, но тази сцена вдъхваше особен ужас.