Читать «Ответен удар» онлайн - страница 128

Трябваше бързо да измисли нещо, тъй като не знаеше в какво състояние е Джилиън. Най сетне му хрумна една идея.

След като изтегли остатъка от въжето си, паднало в безната, Харват фиксира нови опорни точки в леда над главата си. Увери се, че са здраво закрепени, и направи малка примка на въжето си, което започваше от склона на Монвизо и преминаваше над пропастта. После закачи допълнителен карабинер към въжената примка, свали раницата си и извади от нея само най-важното. Раницата трябваше да бъде колкото се може по-тежка. За бъдещето му изкачване щеше да е наложително багажа в нея да тежи повече от остатъка от въжето. Малкото вещи от първа необходимост напъха в грейката си и най-накрая закачи раницата на карабинера.

След като провери дали осигуровката издържа теглото му, Харват прибра пикелите в калъфите им и започна да се спуска. При всяко изпукване на леда застиваше на място. Не беше ясно доколко стабилен е остатъкът от ледената рампа над него. Ако се срутеше, щеше да го смаже, а ако ледът около клиновете поддадеше, той щеше да се понесе, без да може да спре, право към отсрещната ледена стена

Сантиметър по сантиметър Харват развиваше въжето, опитвайки се да прецени колко още му остава до дъното. Във въздуха танцуваха снежни кристалчета, които му пречеха да види къде се намира. Пет метра, десет метра, петнайсет метра - скоро Харват загуби всякаква представа какво разстояние е изминал. Ако поддържаше една нормална скорост, мускулите нямаше да го болят така, както от предпазливото внимателно спускане. Но равномерна скорост можеше да се поддържа само при идеални условия. А в момента те далеч не бяха такива.

Скот изпита нужда да си поеме дъх, поне за миг. Щом се отпусна назад в седалката си, той си помисли дали да не извика Джилиън. Ако беше жива, щеше да му отвърне и той щеше да успее да определи местоположението ѝ. Но вибрациите, предизвикани от вика му, можеха да доведат до срутване на остатъците от ледения мост и те да се сгромолясат отгоре му. Харват реши, че е по-добре да сгреши заради прекалена предпазливост и се отказа от идеята да крещи.

Десетина метра по-надолу, когато котките му докоснаха дъното на ледената пропаст, Харват съзря нещо приличащо на купчина строшени снежнобели дъски за сърф, на чийто връх седеше Джилиън и оглеждаше раните си.

Беше жива! Харват не можеше да повярва на очите си. След като подсигури въжето си, той внимателно се придвижи по леда и се изкатери върху купчината разтрошен сняг.

- Добре ли си? - попита той, като огледа главата и лицето и за травми.